Винс Флин - Самотният играч

Преди Кенеди да отвори уста, се намеси Зебърт:

— С годините паметта ми вече изневерява, но доколкото си спомням, тя е доктор, а не госпожа Кенеди.

Ръдин измърмори нещо.

— Доктор Кенеди — натърти, — какво се случи в Германия миналия уикенд?

— Можете ли да бъдете малко по-конкретен, господин председател?

— Мога, но няма да бъда, защото много добре знаете за какво говоря.

— Извинете ме, господин председател — прекъсна ги Зебърт. На лицето му бе изписано объркване. — Не знам дали доктор Кенеди има представа за какво говорите, но аз лично и понятие си нямам, макар че, що се отнася до ЦРУ, обикновено успявам да отгатна, поне частично, позицията ви.

Ръдин не пожела да погледне Зебърт, който седеше само на метър и нещо от него. Мразеше този стар бърборко. Обърнат към Кенеди, продължи:

— Тя знае за какво говоря, а и вие скоро ще разберете. Само си поемете дълбоко въздух. Ще ви потрябва.

Зебърт се ухили. Подражанието е най-силното ласкателство. Ръдин току-що беше използвал няколко негови фрази.

— И така, доктор Кенеди, да се върнем на въпроса ми. Какво се случи в Германия миналата събота и каква роля имаше в това вашата служба?

— Имате предвид събитията около „Хагенмилер Инженеринг“ ли?

— Имам предвид убийството на граф Хагенмилер — отвърна сурово Ръдин.

— Нямам какво да добавя повече към това, което вече знаете, господин председател.

Ръдин беше скръстил ръце пред гърдите си. Не отместваше поглед от Кенеди.

— Не ви вярвам. — Откъм сектора на републиканците се чу неодобрително шушукане. Ръдин не им обърна внимание и продължи: — Искам да изясните пред комисията най-подробно каква роля е играло ЦРУ в убийството на граф Хагенмилер. И трябва да ви напомня, че ако излъжете пред тази комисия, ще бъдете подведена под съдебна отговорност.

Сега и демократи, и републиканци се настроиха срещу председателя. Подобно скандално обвинение рядко биваше произнасяно в тази зала.

— Я виж ти… — намеси се отново Зебърт. — Като се има предвид фактът, че доктор Кенеди винаги досега е била много отзивчива към комисията, мога да предположа, че блестящият ни председател има информация, която иска да сподели с нас, преди да продължим с безжалостния разпит.

Ръдин грабна дървеното чукче и удари по масата.

— Тишина! Не съм свършил. Когато свърша, ще ви кажа.

Отдясно заваляха въпроси. Всеки път, когато Ръдин се опитваше да продължи разпита, един републиканец се обаждаше високо:

— Кога ще свърши председателят? По същество, господин Ръдин.

Подобно поведение напомняше работата на Комисията по правосъдие, но тук бе необичайно. Дори демократите бяха раздразнени от агресивността на Ръдин.

Кенеди мълчеше и наблюдаваше. Предизвикателният въпрос на Ръдин я беше обезпокоил, но тя не го показа. Екип „Орион“ официално не съществуваше и тя нямаше нищо общо със смъртта на Хагенмилер. Щеше да повтаря това дори да я заплашат със смърт. Никога нямаше да признае каквото и да е. Въпросът беше дали Ръдин блъфира, или някой му е дал информация. Преди седмица тя би се обзаложила, че блъфира, но сега, когато знаеше, че има изтичане, не можеше да бъде сигурна.

С почервеняло лице Ръдин извика високо, за да заглуши протестите:

— Доктор Кенеди, отговорете на въпроса ми! Има ли ЦРУ нещо общо със смъртта на граф Хагенмилер?

— Доколкото знам — спокойно отвърна Кенеди, — ЦРУ няма никаква вина за смъртта на граф Хагенмилер.

Изобщо не трепна. Току-що бе извършила углавно престъпление. Не й беше за пръв път, нито пък щеше да й е за последен.

Лицето му изглеждаше познато. Трудно беше да се разбере, защото очите на снимката бяха затворени, но определено напомняше един от хората, които бе видял в Колорадо. Скот Коулман се приведе към компютърния екран и присви очи. Беше сутрин и се намираха в апартамента на Маркъс Дюмонд в Бетесда. С одобрението на Кенеди компютърният мозък си беше взел болничен ден от Центъра за борба с тероризма. Нейните заповеди за него бяха да помага на Рап и да внимава да не го хванат, докато се рови.

Не беше необичайно за един човек във Вашингтон да умре от насилствена смърт. Постоянно се случваше. Необичайното в убийството беше броят на изстреляните куршуми и че повечето от тях бяха от оръжие със заглушител. Дюмонд беше хванал репортажа по вечерните новини. Полицията на окръг Колумбия се беше заела с разследването. Бяха пратили информация на ЦБТ с подозрението, че може да има някаква връзка с терористи.