Винс Флин - Самотният играч

Реши да приеме. Написа отговора си и излезе от Интернет. Щеше да получи по-подробно досие до няколко часа. Резервира си билет и провери дали е свободен апартаментът на компанията в Манхатън. Сетне се зае да разчисти графика си за останалата част от седмицата.

В сряда сутринта валеше. Температурата беше едва десет градуса. Седанът на Кенеди се движеше на изток по Индипендънс Авеню. Трафикът беше натоварен, тъй като поток държавни чиновници се опитваха да стигнат до офисите си преди девет. Колата мина покрай Музея на авиацията и астронавтиката и прекоси Четвърта улица. Кенеди погледна през прозореца към тълпите хора, свити под чадърите в очакване светофарът да светне зелено. Обикновено тя работеше по нещо, докато пътуваше от Ленгли до Капитолия, но този път реши да не прави нищо. Трябваше да затвърди информацията в главата си.

Единствената добра новина от събота насам беше, че Мич е жив. Можеше да мине и без неговата зрелищна поява и чудовищните обвинения, които бе хвърлил в лицето й, но както той беше напомнил, не бяха стреляли по нея. Мич беше различна порода човек и Кенеди винаги се беше съобразявала с това. Той действаше при много по-голям риск, отколкото тя би могла и да си представи. За пореден път беше доказал, че нивото на неговата подготовка и умения граничи с фантастиката. Без абсолютно никаква помощ беше успял да излезе от Германия и да се върне в Съединените щати, където направо нахлу в къщата на директора на ЦРУ. На всичкото отгоре в бързината счупи челюстта на служител на Управлението, който трябваше да следи подобно нещо да не се случва.

Когато Рап накрая се успокои, те му казаха всичко, което знаеха. В замяна му зададоха доста въпроси, за които нямаха отговори. Ситуацията беше трагична. Рап беше отвратен, Кенеди — притеснена. Рап, който рядко удряше леко, стовари цялата вина върху нейните плещи — на директора на Центъра за борба с тероризма — и на Стансфийлд, като им каза: „При вас има изтичане. Ако не откриете откъде е, аз ще го сторя вместо вас.“

Кенеди знаеше, че има изтичане, но при настоящия политически климат последното нещо, което й трябваше, беше Мич Рап, развилнял се из Вашингтон. За нейна изненада и недоволство Стансфийлд насърчи Рап да открие изтичането. Според нея беше време Мич да си вземе дълга почивка.

Стансфийлд беше пропуснал да разкрие на Айрини каква е истинската причина да отвържат бика и да го пуснат на арената. Лекарят му беше казал предния ден, че ракът прогресира много по-бързо, отколкото е очаквал. С всеки ден ставаше по-лошо. Вече не беше въпрос на месеци, а на седмици. Трябваше да приведе нещата в ред, преди да си отиде от този свят. Трябваше да открие кой стои зад последните събития. Рап беше мишената в Германия, но нещо му подсказваше, че който и да е инициаторът, той преследва много по-голяма цел. Нямаше време да се действа деликатно. Важни бяха само резултатите, а Рап беше ненадминат в едно — да постига резултати.

Служебният седан мина покрай Рейбърн Билдинг. Четириетажната сграда-колос носеше името на Самюъл Талиаферо Рейбърн — конгресмен от Тексас, работил в Конгреса от 1912 до 1961 г. Хората от Тексас бяха избирали Рейбърн за свой представител във Вашингтон цели двайсет и пет пъти. От 1940 г. до смъртта си през 1961 г. Рейбърн беше избиран за председател на Конгреса седемнайсет пъти. През този период нищо във Вашингтон не ставаше без одобрението на Рейбърн. Председателят Ръдин имаше офис в Рейбърн Билдинг, но прекарваше повечето си време във втория си офис — на последния етаж на Капитолия. Обичаше да говори за него като за орловото си гнездо. Макс Салмън, заместник-директорът на ЦРУ по операциите, го наричаше „леговището на лешояда“. На Ръдин това не му харесваше, но мнението си беше лично на Салмън. Преди време Салмън беше заявил, че негова единствена цел, преди да се пенсионира, е да доведе Ръдин до лудост. Първоначално Кенеди се чудеше защо Стансфийлд се примирява с подобно държане, но после разбра, че колкото повече Ръдин концентрира омразата си върху Салмън, толкова по-спокойно се чувстват останалите в Управлението. Как й се искаше и тази сутрин да е така!

Седанът спря пред контролно-пропускателен пункт на капитолийската полиция. След кратък оглед полицаите им махнаха да продължат. Кенеди слезе близо до южния вход на сградата. Отвори чадъра си. Стиснала кожения си бележник в ръка, притича в дъжда и влезе в огромната сграда в неокласически стил, където се нареди на опашката, за да мине проверката през детекторите за метал. По-голямата част от приземния етаж на Капитолия беше заета от офиси на комисии, в които не беше разрешен достъп на всеки. Достъпните за туристи и посетители места се намираха в средната част. В Южното крило се намираше залата на Конгреса, а северното беше заето от Сената. На втория етаж имаше зали както за Конгреса, така и за Сената, заедно с офисите на ръководствата на двете законодателни камари. Най-характерната забележителност на Капитолия — неговата ротонда — също се намираше на втория етаж. На третия етаж имаше още зали на комисиите, офиси и галерии, от които посетителите можеха да следят сесиите на Конгреса и Сената. Всичките три етажа бяха поддържани безупречно.