Винс Флин - Самотният играч

Звукът на външния звънец го върна към неотложните дела. Много фактори играеха роля в избора за президент. Но нямаше по-важни от парите и личната репутация. Никой няма да гласува за теб, ако не те познава кой си. По дяволите, та в момента той не знаеше дали собствената му партия ще го номинира! Извън родния си щат Кларк беше относително непознат. Повечето хора го знаеха само като „оня едър сенатор“. Висок почти 193 сантиметра, той стърчеше с цяла глава над повечето си колеги. Кларк се надяваше картината да се промени. Нямаше по-ефективен способ един политик да стане популярен от предаваните по телевизията сенатски слушания.

На вратата на кабинета се почука.

— Влез! — извика сенаторът.

Питър Камерън се вмъкна вътре, като почесваше черната си брада. Кларк не си направи труда да стане. Вместо това покани госта си с жест да седне на стола срещу бюрото. Обикновено Кларк би му предложил и нещо за пиене, но ако се съди по тона, с който беше говорил Камерън по телефона, бе силно притеснен. Искаше първо да разбере каква е причината за тревогата на дребосъка. Отпи от виното и се наведе напред.

— Гледахте ли новините тази вечер?

— Хванах ги малко.

— Видяхте ли местния репортаж за един мъж, застрелян в Колидж Парк?

Кларк се наведе напред и остави чашата с вино. Убийството в Колидж Парк беше водещата новина по всеки местен телевизионен канал и по всяка вероятност щеше да попадне на първа страница на „Уошингтън Поуст“ утре сутринта. Бяха изстреляни над петдесет куршума. Повечето от тях — от оръжие със заглушител, повечето — поразили смъртоносно жертвата. Имаше няколко свидетели, според които беше застреляна жена, но полицията още не беше потвърдила. Претърсваха местните болници за постъпили с огнестрелни рани.

— Видях репортажа.

Камерън неловко се намести в стола.

— Аз бях там.

— Защо?

— Наблюдавах нещата.

Кларк не каза нищо. Погледът му бе втренчен в немарливата брада на Камерън. Накрая попита:

— Защо не ми каза какво се е случило?

Камерън започна да се извинява, че не е могъл да проконтролира по-добре Дюзър и хората му. Сетне мина на описанието на събитието в хронологична последователност. Потвърди, че жената, спомената в репортажа, е била застреляна и че са се отървали от трупа й, както и от всички използвани оръжия и коли. Погледнато откъм положителната му страна, мускулестата сила зад Гюс Вийом, Марио Лукас, вече не представляваше заплаха.

Кларк успя да запази спокойствие и да изслуша събеседника си, без да го прекъсва. Въпреки че много искаше да зададе на Камерън един-единствен въпрос. Когато Камерън свърши, Кларк попита само:

— Ти какво правеше там?

— Не разбрах?

— Какво правеше в колата? Защо се излагаш на открито по подобен начин?

Камерън се обърка. Кларк имаше предвид, че някой може да го е видял.

— Знаех, че ще е по-сложно, и исках да се уверя лично, че Дюзър няма да оплеска нещата.

Кларк почувства нужда да пийне от виното. Помисли си, че може би Камерън не му казва истината. Този човек беше воайор — личеше му отдалеч. Внезапното му желание да участва в събитията вещаеше опасност. Камерън беше единственият човек, който свързваше сенатора със събитията от последните пет дни. Отпи втора глътка и докато скъпата червена течност се плъзгаше по гърлото му, реши, че Камерън трябва да изчезне. Кларк не знаеше как ще му намери заместник, но в края на краищата щеше да намери. Професора се беше превърнал в твърде голяма слабост. Сенаторът трябваше да уреди неговото изчезване, но дотогава ще се държи с него, сякаш нищо не се е случило.

— Питър, ти свърши много добра работа. Искам да внимаваш, да останеш жив и да не попаднеш в затвора. — Сенаторът се намръщи. — Никакви самоинициативи повече! Ти си твърде ценен, за да рискуваш така. Остави други да вършат мръсната работа.

— Да, сър. — Камерън въздъхна от облекчение и добави: — Има и още нещо.

— Хубаво или лошо?

— Мисля, че ще ви хареса — отвърна Камерън с усмивка. Извади малък касетофон от джоба си. — По-рано тази вечер един от хората ми прехвана този разговор. — И натисна копчето.

— Анна Райли на телефона.

— Скъпа, аз съм. Добре ли си?

Качеството на записа беше добро. Кларк се приведе напред и се облакъти на бюрото.

— Дали е това, за което си мисля?

Камерън кимна.

— Мичъл.

— Скъпа, аз съм, но не мога да говоря дълго. Всичко наред ли е?

По гърба на Кларк пробягаха тръпки от вълнение. За първи път чуваше гласа на Мич Рап. След като го беше изучавал внимателно в продължение на месеци, сега за първи път почувства присъствието му. Гласът беше дълбок и малко дрезгав, точно както очакваше сенаторът. Кларк изслуша с интерес записа докрай и накара Камерън да му го пусне още два пъти. Запомни наизуст всяка дума. В главата му се оформи план.