Винс Флин - Самотният играч

— Наистина ли нямаш идея кой е могъл да бъде?

— Не.

— Това са глупости, Скот — повиши тон Рап. Обърна се към Кенеди: — А ти?

— Обсъждахме проблема, когато ти нахлу — каза тя.

— О, извинете, че забравих да почукам, но, надявам се, разбирате, че съм малко ядосан. Пращате ме на мисия, за която се очаква да знаят шепа хора, и точно след като премахвам графа, обръщам се и онази кучка, която трябва да ми помага, изстрелва два куршума в гърдите ми. Напълно ясно е, че някой ми е устроил капан. Ти — посочи с пистолета към Кенеди — имаш средствата и начините. Сега се опитвам да разбера каква е била мотивацията ти.

Кенеди рязко стана.

— Ако си мислиш, че…

— Седни си на мястото! — извика Рап.

— Не, няма да седна! И престани да сочиш с този пистолет към мен!

— Седни си, Айрини, или, кълна се, ще…

— Какво? Ще ме застреляш? — викна предизвикателно тя и направи крачка към него. — Познавам те достатъчно добре, Мич, за да съм сигурна, че никога няма да го направиш. Никога! А и много добре знаеш, че аз при никакви обстоятелства няма да наредя да те премахнат! — Тя си пое дълбоко дъх и сведе очи.

Лицето й бе пламнало, беше стиснала ръцете си в юмруци. Рап никога не беше я чувал да повишава глас. В крайна сметка й повярва, защото повече от всичко искаше да й вярва. Свали бавно пистолета.

— Добре — изрече тихо. — Тогава да се опитаме да разберем кой го е направил.

Старинният часовник в колониален стил в ъгъла обяви настъпването на двайсет и втория час. Сенатор Кларк седеше зад голямо, ръчно инкрустирано дъбово бюро в своя кабинет. В лявата си ръка държеше чаша „Каберне Совиньон“. Беше последната бутилка за шейсет долара от Макларън Вейл, Австралия. Кларк никога не си купуваше френски вина. Бяха прекалено скъпи, а и се произвеждаха от шепа сноби. Човекът, който буквално беше дошъл от другата страна на Стената, беше чувствителен, когато станеше дума за елитаризъм. В повечето случаи Кларк запазваше гледната точка за себе си. Няма смисъл да разкриваш слабите си страни на потенциалния противник. Държавният секретар Мидълтън беше типичен пример. Той беше непоправим елитарист. Като сенатор той беше гласувал за всеки либерален закон, отнасящ се до домашните животни. Дотолкова, доколкото не засягаше знатните особи със синя кръв от неговия аристократичен квартал. Мидълтън не знаеше, но Кларк не беше негов приятел. Кларк не само че не харесваше бившия си колега от Сената, едва го понасяше. Но възнамеряваше и да встъпи в конфронтация с него, когато дойде подходящият момент.

Кларк прочете паметната бележка, която един от помощниците му беше подготвил по нареждане на сенатора. В нея ставаше дума за липсата на достатъчно жилища за военните служители. Положението беше тежко. Мъжете и жените във въоръжените сили живееха мизерно, в условия, сравними с условията на живот на хората, зависими от социални помощи. Както можеше да се очаква, моралът страдаше, а бойната готовност беше понижена. Съкращенията във военния бюджет бяха стигнали твърде далеч. Това ще е неговата тема. Темата, с която ще се заеме. Новопроизведен офицер от въоръжените сили печелеше по-малко от шофьор на градски автобус във Вашингтон. Печелеше по-малко от средностатистическия държавен служител и много по-малко от учител. Това беше друг въпрос, който сенаторът щеше да повдигне. Беше му писнало от постоянното хленчене на учителските профсъюзи за малките им заплати. Ако изчислиш почивните им дни, болничните, семинарите, празниците и летните ваканции, им се събираше да работят по-малко и от две трети от годината. Военните бяха прекарани.

Учителският профсъюз беше като дупе и гащи с демократите. Нито той, нито който и да било от републиканците можеше да направи нещо. Не можеше да привлече гласовете им, каквото и да стореше. Затова поне можеше да ги критикува. Планът беше да отиде в Калифорния, Тексас, Флорида — във всички щати с голям електорат и военни бази с голям персонал. Ще настоява за десетпроцентно увеличение на заплатите на военните. На отделните щати ще им потекат лигите при мисълта за потенциално оживление на икономиката. В добавка ще настоява на храбрите мъже и жени от въоръжените сили да бъдат предоставени същите здравни привилегии като на останалите държавни служители. Болниците, фармацевтичните и застрахователните компании ще дадат пари за кампанията му. Ще се редят на опашка, за да получи всеки от тях своя дял. Заедно с другите поддръжници, които вече има, ще постигне значителен напредък пред другите кандидати.