Винс Флин - Самотният играч

— Ваше ли е кучето, господине?

Рап спря и се обърна към къщата.

— О, много се извинявам. Ти ли си там, Нимиц? — Тръгна към къщата. — Остави човека на мира и ела тук. — После добави разсеяно: — Съжалявам много. Обикновено е послушна. — Продължи да скъсява дистанцията между себе си и мъжа, като се надяваше Шърли да не мърда от мястото си. Кучето накрая погледна към него и бодигардът понечи да се прибере обратно в къщата. Тогава Рап изстреля: — Здрасти, казвам се Дейв. Жена ми и аз скоро се нанесохме в Линганор Корт. — Усмихвайки се, протегна за поздрав ръка. — Трябва да е подушила храна. Извинявайте. — Бодигардът беше застанал с лявата си страна към Рап. Ръката му висеше свободно отстрани, вместо да стои в готовност на бедрото му, където би трябвало да е по правилника. „Дявол да го вземе — каза си Рап, — не би трябвало изобщо да излиза навън.“ Момчето изглеждаше много младо, на двайсет и няколко.

Бодигардът също протегна ръка.

— Здрасти, аз съм Тревър.

Рап се усмихна и се здрависа, като изруга наум: „Ти, глупав кучи сине!“, а на глас рече приветливо:

— Приятно ми е да се запознаем.

Стисна ръката на бодигарда, а със свободната посочи към Шърли. Щом Тревър погледна към кучето, Рап стовари силно кроше върху челюстта му. Бодигардът се олюля. Рап го хвана, преди да се е строполил на земята, и го вкара в къщата, където го пусна на пода в антрето. Затвори вратата, като остави Шърли отвън, и извади чифт пластмасови белезници. Изви ръцете на Тревър и сложи белезниците на китките му. После го провери за допълнително оръжие. Нямаше. Извади пистолета от кобура му и го сложи в джоба си точно когато момчето започна да идва в съзнание. Рап бързо разкопча панталоните му и го изправи. Панталоните паднаха до коленете на Тревър. С извадена „Берета“ Рап го сграбчи за косата и го избута напред по коридора към кабинета на Стансфийлд.

Беше стиснал здраво с дясната си ръка косата на тила му, а с лявата беше опрял пистолета със заглушител в средата на гърба му. Мъжът се заклатушка, докато Рап го буташе напред, тъй като панталоните на коленете му пречеха да се движи нормално. Стигнаха до вратата на кабинета след секунди. Рап не знаеше дали е заключена, затова почука.

— Влез — чу се гласът на Стансфийлд.

С опрян в гърба на бодигарда пистолет, Рап пусна косата му. Протегна се иззад тялото му и завъртя дръжката на вратата, след което я отвори рязко. Отстъпи крачка назад и бутна вътре Тревър. Момчето се строполи на пода в стаята, с панталони около глезените си.

Рап влетя вътре веднага след него. Дулото на пистолета му потърси Коулман. Стансфийлд и Кенеди не бяха заплаха. Откри го седнал на дивана до Кенеди. Със свободната си ръка затръшна вратата. Коулман понечи да мръдне, но Рап беше по-бърз. Стреля веднъж, докато прекосяваше стаята. Коулман се вцепени. Погледът му остана вперен в дупката от куршум във възглавничката на дивана, на който беше седнал.

С равен тон Рап каза:

— Следващият ще те уцели точно в капачката на коляното. Сядай си на ръцете, Скот, и не мърдай.

Коулман отново погледна дупката от куршум. Беше на по-малко от пет сантиметра от слабините му. Колкото може по-спокойно той пъхна ръцете под задника си и кимна на Рап, като му даде да разбере, че той е надделял.

Райли беше на седмото небе. Фактът, че чу Мич и разбра, че е добре, прогони цялата насъбрала се у нея мъка и тревога. Щом се намираше в Америка, щеше да е в безопасност. Тя не се съмняваше и за секунда в това. Мич искаше да зареже всичко, също както и тя. Още й се щеше да го види, но когато помисли трезво, предположи какво може да го е задържало. Сигурно трябваше да направи някакъв доклад за протичането на мисията. В края на краищата тя беше журналистка и се съмняваше, че шефовете на Мич в Ленгли гледат с добро око на тяхната връзка.

Райли покриваше триногата и част от апаратурата с калъфите им, докато Пийт прибираше камерата. Погледна към нея и каза:

— Как така изведнъж настроението ти се подобри?

Райли се усмихна.

— Получих добри новини, преди да излезем в ефир.

— Не беше така, докато говореше по телефона. Доста разстроена изглеждаше.

— Бях изненадана.

— Мич ли беше?

— Да.

— Значи между вас двамата всичко е наред?

Райли се поколеба.

— Нещата между нас никога не се влошавали. Само имаше малък проблем през уикенда.

— Страхотно — отвърна саркастично Пийт. — Вие имате малък проблем, аз подмятам шега на обяд и после ме караш да се чувствам виновен през целия ден.