Винс Флин - Самотният играч

Кенеди си пое дълбоко дъх. Изненадата бе твърде голяма.

— Ще трябва да си помисля.

Стансфийлд се усмихна.

— Разбира се, че ще си помислиш, но помни, че Управлението има нужда от теб. Има нужда от някой като теб, за да го пазят от хора като председателя Ръдин и държавния секретар Мидълтън.

Кенеди се навъси, щом липсващото парче от мозайката си дойде на мястото.

— Значи за това е била срещата?

— Не съм сигурен, но мисля, че да. — Стансфийлд я погледна със стоманеносивите си очи. — Те се страхуват от теб, Айрини, също както се страхуват от мен. Боят се от нас, защото не могат да ни контролират.

На Рап и неговата четиринога приятелка им отне осем минути да стигнат до другия край на резервата. После минаха още няколко минути, докато открие къщата, която търсеше. Рап беше идвал в нея и преди, но тогава беше канен и дойде с кола, а не пеш през гората. Замалко да обърка къщата на Стансфийлд със съседната. Приличаха си, и двете бяха построени в колониален стил. Съседът имаше малка барака за инструменти в задния ъгъл на парцела. Рап и Шърли минаха през високата трева и заеха позиция зад бараката.

Пълната безсмисленост на охранителните системи, поставяни около къщите на високопоставените американски държавни служители, винаги изумяваше Рап. С изключение на президента и вицепрезидента, всички останали охрани бяха бутафорни. Когато служителите пътуваха извън страната, там ги охраняваха много по-добре, но тук, у дома, те не разполагаха с нищо повече освен прехвалената алармена система и шофьор, който беше и бодигард. Очакваше охраната на Стансфийлд да е малко по-ефективна от останалите, но и тя също можеше да бъде преодоляна.

Извади от якето си малък бинокъл и провери прозорците. Всички лампи на втория етаж бяха изключени. На първия етаж имаше жена в кухнята, която май миеше чинии. Рап помисли малко и реши, че тя трябва да е домашна прислужница. На алеята имаше кола. Рап фокусира бинокъла върху нея и видя шофьора, седнал зад волана на служебния седан. Нещо му беше смътно познато в човека, но горната половина от лицето му беше скрита от козирката на фуражка. Мич взе Шърли, мина обратно през високата трева и тръгна надолу към реката. На половината път до границата на имота откри нещо интересно. Направени да изглеждат като панорамни прожектори, до една саксия с цветя бяха монтирани два лазерни сензора. Рап взе джобния си уред за нощно виждане и погледна през него. Червени лъчи, невидими за човешкото око, се появиха в окуляра на уреда. Рап ги проследи по периметъра. Нямаше да представляват проблем.

Заедно с Шърли продължиха да заобикалят имота и пред тях се откри другото крило на къщата. Рап много добре знаеше, че Стансфийлд трябва да е там в момента. Искаше да говори с него. Искаше да разбере истината. И се надяваше, че Томас Стансфийлд може да му даде някои отговори. След това щеше да отиде при Кенеди, за да провери дали нейната история ще издържи на по-обстоен анализ. Беше обмислял решението си няколко дена и накрая стигна до извода, че това е най-бързият и ефективен начин да се добере до първопричината за станалото в Германия.

Когато стигна най-отдалечения край на парцела, той отново вдигна бинокъла и видя Стансфийлд, който седеше в кабинета си. Изглеждаше болнав и слаб, отслабнал поне с пет килограма. Говореше с някого, но Рап не можеше да види с кого, затова смени мястото си. Когато фокусира бинокъла върху жената, седнала срещу Стансфийлд, гърлото му пресъхна. Свали бинокъла и остана неподвижен. Параноята му току-що беше стигнала небивали размери.

Докато си проправяше път обратно към бараката с инструменти на съседа, се хвана за надеждата, че никой от двамата не е виновен за случилото се, но някакво болезнено интуитивно чувство в стомаха го караше да мисли обратното. Докато подготвяше следващия си ход, автомобилни фарове осветиха тревата отпред. По алеята се движеше кола. Рап реши да отложи малко стартирането на плана си и коленичи до Шърли. До този момент тя не беше гъкнала и той се надяваше да продължи да се държи послушно. Колата всъщност беше джип с четири врати. Шофьорът слезе. Докато вървеше към вратата на къщата, Рап веднага разбра кой е. При вида му сърцето му заблъска лудо, а съзнанието му затърси причина този човек, изплувал от неговото минало, тази нощ да се намира тук. Беше убиец, но до този момент Рап смяташе, че може да му има доверие.

Страхът го сграбчи в ледената си прегръдка. Не страх от този човек, а страх от нещо, което той може би бе извършил. Погледна часовника си. Беше почти седем и половина. Преди да продължи по плана, трябваше да се обади по телефона. Цялата му дисциплина му подсказваше, че не бива да го прави, но така трябваше. Трябваше да разбере. Върна се в гората с кучето и включи цифровия си телефон.