Винс Флин - Самотният играч

— Конгресмен Ръдин ме иска утре сутрин в Капитолия.

— Чух.

Кенеди не го попита как е разбрал. Още преди години беше спряла да се чуди откъде черпи информация този човек.

— Какво още си чул?

— Иска да знае дали сме били ние в Германия и ако е така, дали сме замесени в аферата с Хагенмилер.

— И как ще ме посъветваш да отговоря на този въпрос?

— Много внимателно — отвърна старецът.

— И аз смятах така.

— Сигурен съм. — Стансфийлд помисли за Ръдин и добави: — Ако е толкова смел да свиква комисията в открита сесия, по-добре е да не му казваш нищо и любезно да го упътиш към мен. — Той се намръщи. — Колкото и да ни мрази, не мисля, че ще бъде чак толкова нагъл.

— Нито пък аз.

Стансфийлд обмисли проблема. Накрая изрече:

— Трябва да му кажеш, че сме следили графа и неговата корпорация. Изложи му същата версия, която президентът представи пред германския посланик вчера. Въпреки дълбоката омраза на Ръдин към нас имаме достатъчно съюзници в комисията, за да блокираме неговите действия. Веднъж щом разберат какво е целял Хагенмилер, у тях ще изчезне всякакво желание да разискват по-нататък въпроса.

Кенеди не беше сигурна в това.

— А да помолим президента да му се обади? Ръдин е партиец до мозъка на костите си. Ще направи всичко, каквото го накара президентът Хейс.

Стансфийлд поклати глава.

— Не. Искам президентът да стои настрана. Твърде мрачни стават нещата. Можем да се оправим и сами.

Кенеди неохотно се съгласи.

— Нещо ни убягва тук — добави след малко.

— Във връзка с Ръдин ли?

— Във връзка с цялата операция. — Тя се загледа през прозореца. — Не знам… има изтичане на информация, което не сме локализирали още. Някой действа против нас, но по каква причина, не мога да открия.

— Работя по проблема.

— Имаш ли някакви идеи?

— Всичко е въпрос на мотиви, Айрини.

— Мотиви за какво?

— Знаеш ли, че Ръдин и Мидълтън са се срещнали със сенатор Кларк в Конгресния клуб тази сутрин?

— Не. — За пореден път той я удиви със своята мрежа от информатори.

— Закусвали са заедно.

— Какво са си говорили?

— Не знам, но знам мотивите им. Ръдин ме мрази и най-много би искал да ме види как издъхвам. С Мидълтън поддържаме сърдечни взаимоотношения, но той би искал да разполага с повече информация за това, какво върши ЦРУ.

— Ами Кларк?

Стансфийлд оправи одеялото върху скута си, докато обмисляше отговора.

— Не съм сигурен за сенатор Кларк. През повечето време се е държал добре с нас, но усещам липса на лоялност у този човек. Мисля, че гледа само как да служи на собствените си интереси.

— Какви цели преследват те?

Стансфийлд реши, че времето е дошло.

— Трябва да обсъдим нещо.

— Добре. — Обзе я напрежение.

— Говорих с президента и той е съгласен ти да бъдеш неговият кандидат за поста директор.

Кенеди не беше очаквала подобен обрат. Питаше се кой ли ще наследи Стансфийлд, но никога не беше помисляла за себе си като кандидат.

— Поласкана съм, но мисля, че нямам необходимата квалификация.

В рядък изблик на емоция Стансфийлд се усмихна.

— Ти имаш повече от необходимата квалификация.

— Но какво ще стане с останалите хора…

— Ти си най-добрият кандидат за поста.

— Не съм съгласна. — Тя бавно поклати глава. — Едва успявам да съм в час. Стигна се дотам, че съм щастлива, ако прекарам един час дневно с Томи, но и тогава трябва да се мъча да го откъсна от телевизора.

— В момента ти имаш най-трудната работа в Управлението. Ще бъде по-лесно, като станеш директор.

— Как? — попита Кенеди.

— Ще се заобиколиш от верни хора и ще възложиш на тях пълномощията.

Кенеди не вярваше на ушите си. Как може работа с по-голяма отговорност да се побере в по-малко време? Нещо не се връзваше.

— Айрини, колко пъти си ме виждала да работя в неделя, откакто ме познаваш?

— Не много.

— Правилно.

Колкото повече мислеше за това, толкова повече разбираше, че е прав. Центърът за борба с тероризма беше фабрика за стрес.

— Нямам квалификация.

— Имаш повече от достатъчно квалификация.

— Прекалено млада съм.

— Да, малко си млада за поста, но това се компенсира с твоя успех в ЦБТ.

— Не знам, Томас. Не знам дали наистина искам този пост, и то ако предположим, че ме одобрят.

— О, те ще те одобрят. Републиканците много харесват твърдата ти позиция по отношение на тероризма, а и не искат да се създава впечатление, че насърчават половата дискриминация. Демократите… е, те ще последват президента. Може да се наложи да им направя някои услуги, но това е в реда на нещата.