Винс Флин - Самотният играч

Кенеди беше упътена към четвъртия етаж, който тя често определяше като „пренебрегваното отроче на Капитолия“. Офисите тук далеч не бяха толкова лъскави, боята на места се лющеше, а по тавана се забелязваха петна от течове. Посетителите рядко се качваха на четвъртия етаж, което беше една от причините тук да се настани Постоянната работна комисия по разузнаването на Конгреса. Тя мина покрай офис Н-405, в който работеха служителите от комисията. Отвори една врата малко по-нататък и влезе в малка чакалня.

В стаята имаше двама души: служител, седнал зад бюро, и полицай. Служителят я поздрави и я покани да седне. После вдигна телефона и съобщи на някого, че д-р Кенеди е пристигнала. Изслуша някакви инструкции и затвори. Обърна се към нея с думите: „След няколко минути ще можете да влезете.“

Кенеди кимна и си каза: „И още как!“ Председателят Ръдин беше печално известен със склонността си да кара служителите от ЦРУ да го чакат. Тя погледна часовника си. Беше 8.56 часа. Бяха й казали да дойде в девет часа. Щеше много да се изненада, ако я повикаха преди девет и петнайсет. И излезе права.

В 9.24 Кенеди беше въведена във вътрешната зала. Помещението на комисията беше най-малкото във Вашингтон. В него нямаше място за журналистите. Шестнайсет членове — осем демократи, седем републиканци и един независим — седяха на три метра от мястото за свидетели. Имаше столове за служителите зад най-горния ред. На стената бяха закачени тринайсетте герба на държавните служби, които съставляваха Разузнавателната общност, или РО.

Също като залите на комисиите от Сената, и тази представляваше зала в залата. Техниците от Агенцията за национална сигурност я проверяваха за подслушвателни устройства всяка седмица, а понякога и всеки ден, в зависимост от важността на обсъжданите в нея въпроси.

Кенеди сложи бележника си на масата, вдигна поглед и видя идващия насреща й Майкъл О’Рурк. Конгресменът от Минесота беше единственият независим член в комисията. Той я поздрави и се поинтересува как е синът й. След като приключиха с любезностите, О’Рурк добави:

— Айрини, искам да ми отговориш честно на един въпрос.

— Ще се постарая. Какъв е той?

— Името Мич Рап говори ли ти нещо?

Кенеди го изгледа изпитателно, преди да отговори. Останалите членове на комисията я наблюдаваха иззад гърба му.

— Май е по-добре да дойдеш в Ленгли и да поговорим. — Тя прекрасно знаеше, че Анна Райли и жената на конгресмена са близки приятелки. Рап й беше казал.

— Значи го познаваш?

— Не съм казала такова нещо. — Кенеди го хвана за ръката. — Ела да се видим в Ленгли и ще поговорим.

О’Рурк кимна.

— Тогава ще дойда още днес следобед.

— Чудесно. Обади се на секретарката ми и виж кога ти е удобно.

О’Рурк се съгласи и се върна на мястото си. „Още един проблем, за който да мисля“, каза си Кенеди. Вдигна очи и видя председателя Ръдин с клюноподобния нос да се мръщи над някакъв документ. Той я забеляза и се обърна към нея:

— Моля, седнете.

Конгресменът Зебърт, високопоставен републиканец, който седеше вдясно до Ръдин, се наведе напред и каза:

— Добро утро, доктор Кенеди. Благодаря ви, че се отзовахте толкова бързо на повикването ни.

Зебърт намигна и се облегна назад в стола си. Той беше единственият член на комисията, който имаше дълъг стаж във Вашингтон, като Ръдин. Малцина политици, да не говорим републиканци, се понасяха с Ръдин, но Зебърт беше от онези старомодни конгресмени, които можеха да изказват съгласие или несъгласие, а после да ядат и пият с опонентите си. Витиеватият политик много държеше да се спазват правилата и ритуалът на дебатите. Той можеше да направи на пух и прах седящия отсреща, без да употреби и една груба дума. Ръководството на Републиканската партия го беше сложило в Комисията по разузнаването, защото смяташе, че той е единственият, способен да се справи с приумиците на Ръдин.

Ръдин прелисти някакви книжа и се изкашля. Спря погледа си върху Айрини Кенеди, отпи глътка вода и свали очилата си.

— Напоследък — започна мрачно — чувам някои много неприятни неща за вашата организация.

Кенеди запази безучастното си изражение и изчака Ръдин да се уточни.

Председателят продължи да я гледа втренчено. Самообладанието й направо му вдигаше кръвното! Вбесяваше се, когато тези професионални лъжци от Ленгли идваха пред неговата комисия и се опитваха да го правят на балама.

— Госпожо Кенеди, бихте ли ми казали какво, по дяволите, се е случило в Германия миналия уикенд?