Винс Флин - Самотният играч

— Защо не го заплашиш да съкратиш финансирането? — Това беше много деликатен ход. Кларк разбираше, че Ръдин не разполага с достатъчно гласове в собствената си комисия, за да прокара подобна политика.

— Аз съм партиен човек и ти го знаеш, Ханк — каза Ръдин гордо. — Не мога да се опълча срещу президента.

— Не знам какво да кажа, господа. Ако не харесвате Кенеди като кандидат, тогава намерете начин да промените решението на Хейс. — Така Кларк прехвърляше топката в тяхното поле.

Мидълтън се повъртя в стола си, преди да заговори.

— Ако ти посочиш кандидат, който е по-приемлив от Кенеди, ние бихме могли да се отнесем с въпроса към президента.

Кларк се престори на изненадан.

— Значи искате да играя лошия?

Сравнението не хареса на Мидълтън, но той кимна.

— Ако обичаш, кажи ми защо ще искам да го правя?

— Защото — започна Ръдин — в града има хиляда души, които биха се справили по-добре, като ръководят това проклето място.

Кларк кимна.

— Ще помисля по въпроса. — После погледна часовника си и добави: — Трябва да вървя. Има ли нещо друго?

Двамата отговориха отрицателно и Мидълтън добави:

— Просто разсъждавай по-открито. Можем да си бъдем от взаимна полза.

Кларк отвърна, че ще опита и си тръгна. Ръдин се обърна към Мидълтън:

— Той ще изиграе ролята си. Знам как да се оправя с Ханк.

— Надявам се да си прав. Не мисля, че външната ни политика може да понася още от каубойския манталитет.

— Не се тревожи, ще успеем.

На Мидълтън му се щеше да е по-голям оптимист в този момент, но все още си ближеше раните от срещата предната сутрин. Президентът се беше превърнал в хищна птица. Трябваше някой да му подреже крилата. Кенеди трябваше да бъде отстранена. Мидълтън се обърна към колегата си демократ:

— Може би е добре да се обадим на доктор Кенеди, преди да свикаш твоята комисия.

Ръдин изсумтя.

— Защо трябва да давам на републиканците възможност да извлекат политически дивиденти от това?

— За да ги изпревариш, преди да могат да повдигнат случая сами.

На Ръдин идеята му хареса. Обичаше да я поставя на място и да й напомня пред кого отговаря за действията си.

— Ще го направя, но не искам да засегна президента.

— Не се притеснявай, няма да го засегнеш. Не мисля, че ще се изложи на подобен скандал.

Докато чакаше лимузината си, сенатор Кларк едва сдържаше радостта си от това, как беше протекла срещата. Нещата в Германия не бяха минали, както планираше, но сега, с тези двама смешници, които му предложиха помощта си, крайният резултат щеше да бъде успешен. Неговите поддръжници за Овалния кабинет щяха да са доволни. Наистина много доволни.

Складът се намираше близо до Националната ботаническа градина, край Бланденсбърг. Когато сивият „Додж Дюранго“ се появи зад ъгъла, един от хората на Дюзър чакаше пред отворената врата на гаража. Ванът се скри в старата тухлена постройка. Мъжът отвън се огледа в едната и другата посока на улицата, след което затвори вратата на гаража.

Дюзър спря колата, но остави двигателя да работи. Когато излезе, до него застана човек с торба за смет. Дюзър хвърли картечния пистолет в торбата и отиде при задната част на дюрангото. Там лежеше Сандра Хикок. Куршумът беше раздробил красивото й лице. Той поклати глава. Отчасти беше доволен, че е мъртва. Беше почнала много да се налага. В края на краищата може би така беше най-добре, но в момента тя представляваше проблем. Той отстъпи от задната врата на колата и изкрещя заповедите си.

Хората му се хванаха за работа веднага. На дюрангото бяха сложени нови номера, а безжизненото тяло на Хикок беше вкарано в празен варел. Отгоре посипаха пясък, после запечатаха варела и го натовариха на една платформа с други осем варела. За по-малко от пет минути се бяха отървали от трупа и оръжието. Както и от дюрангото, което щеше да бъде разпродадено на части.

Питър Камерън използва времето, за да се успокои. Идиот беше, че позволи нещата да стигнат дотук. Случаят щеше да попадне в новините до един час. Бяха изстреляни близо сто куршума. Почти всичките от заглушени оръжия, но това нямаше да има значение, след като се появяха полицията и медиите. Двете паркирани коли изглеждаха, сякаш ги бе ударила някаква невъобразима градушка, а тялото на Марио Лукас беше надупчено от куршуми. Замисълът не беше такъв. Вийом беше прав за Дюзър. Този човек беше прецизен като парен чук.

Дюзър се приближи до Камерън с ново оръжие в ръка.