Винс Флин - Самотният играч

Улиците бяха пусти. Уличните лампи още светеха, но вече не им бяха необходими. Слънцето щеше да изгрее след около четвърт час. Марио позна съседката, която разхождаше пудела си. Когато се доближиха един до друг, той докосна периферията на шапката си и кимна за поздрав. Той беше разбрал отдавна, че едрото му тяло плаши хората. Понякога това беше хубаво, а понякога — не. Жената му се усмихна. Една пресечка по-нататък Марио зави надясно. Никога не ползваше един и същ маршрут до закусвалнята.

Ранобуден бегач за здраве тичаше срещу него от другата страна на улицата. Марио си каза, че му изглежда смътно познат. Продължи по пътя си, като оглеждаше паркираните коли и периодично се озърташе назад. Направи последен завой и закусвалнята се оказа точно от дясната му страна. На половината път до нея една жена се появи иззад ъгъла и се насочи към него. Беше скръстила ръце на гърдите си. Изглеждаше, че й е студено, въпреки че времето тази сутрин беше сравнително меко. На Марио му направиха впечатление нейните дрехи и очевидната й красота, дори от такова разстояние. Беше виждал тази жена някъде, но не му стигна времето да си припомни. Докато вървяха един към друг, тя го погледна, отметна дългата си черна коса от лицето и се усмихна.

Алармата за опасност веднага зазвъня в главата на Марио. Докато се оглеждаше бързо през рамо, той пъхна дясната си ръка под ризата. Зад него по улицата завиваше някакъв мъж. Марио извъртя рязко глава настрани, като първо провери дали има някой срещу него и после погледна жената, която се усмихваше. Малко по-нагоре по улицата имаше синя пощенска кутия. Той ускори крачка и тръгна надясно, като в същото време измъкна деветмилиметровия „Колт 2000“. Усмивката изчезна от лицето на жената, щом забеляза оръжието. Тя понечи да разгъне ръце. Марио забеляза черен предмет в дясната й длан. Вдигна колта. Натисна спусъка веднъж. Тътенът отекна в стените на тухлените жилищни сгради.

Куршумът улучи жената в лицето. Марио се приведе и се шмугна зад две паркирани коли. Преди да се обърне и да потърси мъжа, град от куршуми се посипа върху багажника на колата зад него. С приведена глава той вдигна пистолета и стреля три пъти към тротоара. Когато свали оръжието, чу ръмженето на двигател и изсвирването на гуми. Куршумите продължаваха да дупчат колите около него.

Дюзър натискаше до ламарината педала на газта. Изкрещя в миниатюрния микрофон пред устата си:

— Дръжте го прикован зад колите, идвам след секунда!

Дюрангото зави зад ъгъла. Той свали стъклото от своята страна и се приготви за стрелба. Вляво пред себе си видя как парчета стъкло летят на всички страни. Извади компактния „Щайер“ и започна да стреля. Щом приближи мястото, наби спирачките. Без да вижда какво става, наведен зад колата, клечеше Марио Лукас. Дюзър натисна спусъка и изпразни пълнителя в широкия гръб на жертвата. Лукас се строполи по лице в канавката.

Лимузината на сенатор Кларк влезе в Конгресния извънградски клуб и се плъзна по автомобилната алея. Игрището за голф беше първоначално проектирано от Девъроу Емет и по-късно преустроявано от Доналд Рос, Робърт Трент Джоунс и последно от Рийс Джоунс. То се славеше като едно от най-добрите в страната. Лимузината зави надясно и мина покрай бараката за начинаещи. Четирима играчи, облечени в пуловери и грейки, стояха на първата площадка. Кларк се намръщи. Трябваше да провери дали може да изчисти работния си график за следобеда и да успее за осемнайсет часа. По всичко личеше, че денят ще е хубав. Колата продължи по алеята и спря пред класическа постройка в средиземноморски стил. Сенаторът благодари на шофьора си и му каза, че няма да се бави повече от час.

Влязъл вътре, Кларк се запъти надолу по стълбите към зала за конфиденциални срещи, която беше резервирал. Докато минаваше по плетеницата от коридори, навсякъде от двете си страни виждаше черно-бели фотографии, разказващи за историята на клуба — президентът Калвин Кулидж в деня на откриването през 1923 г., снимки от Ю Ес Оупън и Кемпър Оупън. И любимата на Кларк фотография на игрището за голф по време на Втората световна война, когато то е било превърнато в тренировъчен лагер за шпионите от ОСС.

Кларк влезе в помещението без прозорци, където завари конгресмен Ръдин и държавния секретар Мидълтън да водят разгорещен спор. Кларк ги поздрави и спря при бюфета, за да си вземе бейгъл и купа овесени ядки. Преди да седне, напълни чашата си с боровинков сок и подписа талона си. И Ръдин, и Мидълтън бяха членове на клуба, но откакто ги познаваше — от двайсет и няколко години, Кларк не ги беше виждал да се охарчват за нищо. Бяха стиснати по свой собствен начин. Ръдин беше обикновен скъперник, докато Мидълтън бе наследник на преселниците от „Мейфлауър“. Семейството му беше аристократично, а аристократите не носят у себе си пари в брой, нито пък си поръчват нещо. Затова за пореден път тежестта падна върху момчето, отгледано от двама алкохолици в каравана.