Винс Флин - Самотният играч

Когато таксито спря пред „Хаят“, Рап даде на шофьора още петдесет долара и влезе във фоайето на хотела през въртящата се врата. Откри телефонен автомат, пусна монета и набра номера по памет. След шестото позвъняване се включи телефонен секретар. За Рап това беше добър знак. Шансовете Маркъс Дюмонд в момента да е там, където трябваше да е, бяха големи. Преди да излезе от фоайето, Рап извади от раницата ватирана блуза и я облече. Тук беше малко по-хладно, отколкото на Карибите.

Малкото кафе-ресторант се намираше на шест пресечки. То беше рожба на Маркъс Дюмонд. Мич Рап и брат му Стивън бяха помогнали с парите и се явяваха нещо като безгласни съдружници. Заведението се казваше „Кафе Уайърд“. То беше едно от първите интернет-кафета и според Рап едно от малкото печеливши. Беше се запознал с неповторимия Дюмонд, докато той следваше заедно с брат му Стивън. Дюмонд спадаше към онези хора, които бяха пълни умници в училище, но се държаха като последните тъпаци в автобуса.

Дюмонд беше компютърен гений и хакер на двайсет и седем години. Рап го беше проучил в Ленгли преди три години. Младият кибергений си беше навлякъл неприятности с ФБР, докато защитаваше магистърската си степен в Масачузетския технологичен институт. Властите го обвиняваха, че е проникнал в компютърните системи на най-големите нюйоркски банки и е превел средства на няколко чуждестранни сметки. Интересното за ЦРУ в случая беше, че Дюмонд не беше хванат, защото е оставил следа, а защото се беше напил една вечер и се бе похвалил не на когото трябва.

По времето, когато беше обвинен, Дюмонд живееше заедно със Стивън Рап. Щом по-възрастният Рап чу за проблемите му с ФБР, той отиде при Айрини Кенеди и й каза, че хакерът заслужава да се изпробва. В Ленгли не обичат да си признават, че наемат някои от най-добрите компютърни пирати, на които се поставя задачата да проникнат във всяка компютърна система, в която успеят. Повечето от хакерските рейдове са насочени към чуждестранни компании, банки, правителства и военни компютърни мрежи. Но само да се проникне в системата, не е достатъчно. Предизвикателството е да се влезе, да се вземе информацията и да се излезе, без да се остави следа. Дюмонд беше ненадминат в това изкуство и талантът му беше оценен от Центъра за борба с тероризма.

Рап отвори вратата и влезе в залата, изпълнена с аромат на прясно кафе. В задната част, с гръб към вратата, седеше Маркъс Дюмонд. Рап се намръщи. Маркъс нямаше никакъв инстинкт за самосъхранение. На бойното поле щеше да изкара не повече от пет минути. Рап спря при бара и поздрави младата жена зад него. С удоволствие отбеляза, че за разлика от предишната служителка, тази нямаше никакви халки, топчета и други метални украшения по тялото. Поне видими. Рап се опита да разчете написаното с неразбираем почерк меню върху черна училищна дъска, окачена на стената над кафе-машините.

Изборът беше огромен.

— Ще взема само чаша кафе.

— Малко, средно или голямо?

— Голямо, ако обичате.

Мич продължи да оглежда мястото. В момента имаше четиринайсет клиенти. Повечето от тях изглеждаха на около двайсет години. Четирите компютъра до задната стена бяха заети, един от клиентите четеше книга, а други двама си записваха нещо в тетрадки. „Амбициозни анархисти“, каза си Рап. Останалите работеха на собствените си лаптопи.

Дюмонд се беше съсредоточил в екрана пред себе си. Беше чул познатият му глас да си поръчва кафе и едва се удържа да не се обърне. Беше Мич Рап — човекът, който знаеше неща, недостъпни за другите. Не беше странно Рап да се отбива в кафето му, но обикновено идваше с приятелката си в неделя. Дюмонд стана и взе наполовина пълната си чаша с кафе. На път към бара несъзнателно облиза изсъхналите си устни.

Рап плати кафето и благодари на жената. Обърна се и кимна на Дюмонд да отидат отзад. Проправиха си път между масите и седнаха в едно сепаре до тоалетната. Рап зае мястото с лице към външната врата.

— Хубава афроприческа, Маркъс.

Дюмонд инстинктивно докосна косата си.

— Връщат се на мода.

Мич се засмя.

— Изглеждаш, сякаш си се пекъл на слънце — подхвана Дюмонд.

— Пътувах.

— По работа или на почивка?

Рап обгърна чашата си с длани.

— По работа — изрече.

— И как мина? — попита Маркъс неуверено.

— Не много добре. — Рап отпи от кафето. — Как вървят нещата в Центъра? — Имаше предвид Центъра за борба с тероризма.

— Същите стари фъшкии.

— Нищо ли необичайно нямаше през последните три дни?