Винс Флин - Самотният играч

— Какво искате да направя, сър?

— Искам да приключиш с проблема „Рап“. Доколкото съм чувал, той не е от тези, които могат да се пренебрегнат. Бих предпочел да изчезне завинаги.

— Ще се погрижа за него — отвърна уверено Камерън.

— А Вийом и неговите хора?

— Да?

Сенаторът погледна Камерън в очите.

— Те знаят твърде много.

Професора кимна.

— Добре, но ще ми трябват пари.

— Кажи ми колко и ще ти пратя.

— Ами Кенеди?

Сенаторът погледна към телевизора в мига, в който Крис Матюс флиртуваше с някаква привлекателна репортерка. На Камерън каза:

— Ще помисля известно време за това. Ще те информирам веднага щом се погрижиш за другото.

Питър Камерън кимна и отпи от водката. С усилие скри усмивката си. Бе развълнуван. Желанието му щеше да се изпълни. Да заложи капан на Мич Рап и да го убие.

Анна Райли не се справяше много добре. Като кореспондент на Ен Би Си от Белия дом тя не можеше да позволи на личния живот да повлияе на професионалните й задължения. Тъкмо беше свършила с последния репортаж на живо във вечерните новини за жителите на Западното крайбрежие. „Израелският министър-председател се срещна сутринта с президента, за да обсъди продължаващата безизходица в прилагането на мирното споразумение за Близкия изток.“ Застанала под ярките светлини на прожекторите пред Западното крило, тя свали слушалката от ухото си и заедно с микрофона ги подаде на оператора, който прибираше камерата и останалото оборудване. Утре сутринта щяха да се върнат отново, за да съобщят буквално същите неща, първо на хората от източната част на страната и Средния запад, а после и на живеещите на Западното крайбрежие.

Умът й изобщо не можеше да се съсредоточи върху задачата, а духом тя се намираше на съвсем друго място. Слава Богу, че Брокоу не й зададе импровизирани въпроси. Анна благодари на оператора и се сбогува до утре с него. Не можеше да спре да се тревожи за Мич. Не бяха получили ни вест, ни кост от него от събота, а и съобщението по електронната поща беше много загадъчно. На всичкото отгоре се чувстваше ужасно, че е поставила семейство О’Рурк в такова положение. Лиз беше бременна и се нуждаеше от спокойствие. От друга страна обаче, притеснението й за Лиз й беше помогнало да се вземе в ръце след кризата в събота вечерта. Беше се извинила на Майкъл на следващата сутрин, а той също й поиска прошка за грубото си поведение. Лиз се държа хладно към Майкъл и не му говори през по-голямата част от деня, докато Анна не я склони да престане. „Майкъл няма никаква вина — обясни й тя. — И не трябваше той да бъде въвлечен в подобно положение.“

Анна се беше опитала да си тръгне от дома на приятелите си и да се върне в своя апартамент. Не искаше да замесва О’Рурк повече. Проблемът беше неин и на Мич. Горкият Мич. Чудеше се дали да се тревожи за него, или да му се сърди. Чувствата й бяха деветдесет процента от първото и десет от второто. Искаше да се върне вкъщи невредим, но понякога през сълзи се заклеваше, че ще го убие, задето я е накарал да преживее подобно нещо.

Мич беше добър в занаята си. Само това знаеше. Беше го видяла в действие по време на кризата със заложниците в Белия дом. Беше ефективен като цял специален отряд, но в крайна сметка също бе човек. Бащата на Райли беше полицай, както и двамата й братя. Тя беше виждала как убиват непобедими мъже. Всички до един — упорити като Мич. Ако имаше късмет отново да го види, щеше да му покаже какво е инат. Ще се уволни, иска или не, и ще се оженят! Твърде много беше преживяла с него, за да го губи.

Райли още кипеше от гняв, когато рязко отвори вратата и влезе в главното фоайе на Западното крило. Служителят от Тайните служби зад бюрото й се усмихна, но тя не му обърна внимание. През последните два часа беше крила истинското си настроение, докато разговаря с продуцентите от Ню Йорк, и повече не можеше да се прави на радостна и щастлива. Зави вдясно, когато някой отзад я повика.

Джак Уорч, специалният агент, ръководещ отделението за охрана на президента, стискаше в ръката си папка.

— Как си тази вечер, Анна? — попита.

Райли отметна от лицето кичур кестенява коса.

— Не много добре, Джак. Ти какво правиш още тук?

— Президентът ще работи до късно.

Тя погледна към коридора зад Уорч, в посока на Овалния кабинет. Имаше доста голяма вероятност човекът зад тази врата да знае къде се намира в момента Мич. Дали обаче ще й каже истината, беше друг въпрос. След терористичното нападение срещу Белия дом Хейс я беше помолил лично да не разгласява самоличността на Мич Рап. Президентът не искаше нито медиите, нито политиците да узнаят, че оперативен офицер от ЦРУ е стоял в основата на успешната акция по освобождаване на заложниците. В замяна на нейното съгласие Хейс й предложи специален достъп до него. След като стана близка с Мич, той поиска да му обещае, че няма да се възползва от достъпа до президента, за да научи какво е вършил за ЦРУ. Имайки предвид какво беше преживяла през последните два дена, нарушаването на това обещание й се стори незначително.