Винс Флин - Самотният играч

— Чък, на коя страна си? — Нарочно го нарече Чък, а не Чарлз.

Мидълтън изкриви очи.

— Не бих удостоил този въпрос с отговор.

— Моля те — продължи президентът, — принизи се до моето ниво.

Мидълтън понесе обидата.

— Граф Хагенмилер беше добър човек. Не вярвам на тази история, скалъпена от ЦРУ. Моите хора в Берлин ми казват, че така изглеждаме доста зле в очите на германците.

— Скалъпена! — извика Хейс. — Ти не си видял и една десета от материала, който тя има за него! — Президентът посочи към Кенеди.

— Защо ЦРУ го е следяло? — попита Мидълтън.

Хейс скръсти ръце на гърдите си. Имаше избухлив нрав, но рядко го демонстрираше пред другите. Ако имаше проблем с някого, обикновено го викаше насаме и изясняваше ситуацията. Но сега случаят беше по-сериозен. Нахалството на Мидълтън беше станало нетърпимо. Хейс си помисли, че на Мидълтън не може да му уври главата, че вече не са съмишленици. Хейс беше по-младши от него в Сената, а сега, когато Чарлз беше получил бляскавия пост в администрацията, се смяташе за недосегаем. Президентът го изгледа изучаващо. „Ти оспори властта ми пред трима членове на кабинета. Не ми остави избор“, помисли си.

— Чък, нека ти разясня някои неща. Първо, не ти влиза в шибаната работа защо ЦРУ е следило Хагенмилер. Нещо повече — искам да знам откъде си разбрал за това!

Мидълтън се поколеба. Никога не беше виждал Хейс толкова ядосан. Явно нямаше да може да се измъкне. Погледна към генерал Флъд и министър Кълбъртсън. Никой от тях не показваше с нищо, че би се намесил на негова страна.

— Джонатан Браун ми каза, но всичко си беше напълно законно. Говорих с него в събота сутринта, когато разбрах, че графът е бил убит.

Джонатан Браун беше заместник-директорът на Централното разузнавателно управление, вторият човек след Томас Стансфийлд. Хейс хвърли поглед към Кенеди и отново се обърна към Мидълтън:

— Нека се изясним, Чък. В бъдеще, ако искаш да получаваш информация от Ленгли, ще трябва да минеш през ето този човек. — Хейс посочи Майкъл Хейк. — Като съветник по националната сигурност, това е негова работа. И още нещо, следващия път, когато решиш да споделиш секретна информация с чуждестранен дипломат… първо ме попитай!

Голямата, подобна на замък къща се намираше в престижния квартал „Уесли Хайтс“, встрани от Фоксхол Роуд. Цялата предна част на къщата беше покрита с бръшлян, с изключение на прозорците и входната врата. Над керемидения покрив стърчаха четири комина. Имението беше разположено на шест декара площ и беше оградено с висока два и половина метра ограда от ковано желязо.

В кабинета, намиращ се в южното крило на сградата, в кожено кресло си почиваше сенаторът Ханк Кларк. Беше свалил обувките и разхлабил вратовръзката си, а в ръката си държеше чаша. В другата ръка стискаше дистанционното на телевизора. Беше осем вечерта и предаването „Хардбол“ с Крис Матюс щеше да започне всеки момент. Кларк обичаше да гледа как русият ирландец приказва безспир. Журналистът имаше дарбата да „заковава“ гостите си и да ги кара да заемат отбранителна позиция. На пода до Кларк лежаха Цезар и Брут, двата му златисти ретривъра. През годините не един и двама негови колеги доста се изненадваха, когато чуеха как е кръстил домашните си любимци. Кларк, разбира се, харесваше тези имена. Убиецът и убитият. Кучетата всекидневно му напомняха колко е важно да разграничаваш точно враговете от приятелите.

Кабинетът на Кларк беше пълен със скъпи произведения на изкуството и с антики. Над камината беше окачена пушка „Уинчестър“ 45-и калибър от 1886 г. По нея нямаше нито една драскотина или петънце. Беше дадена на президента Гроувър Кливланд като сватбен подарък. Върху полицата над камината стояха две скулптури на Фредерик Ремингтън. „Ловецът на мустанги“ в единия край и „Бизон“ в другия. А над тях бе окачена една от великолепните оригинални картини на Албърт Биърстад — група индианци, яздещи коне в прерията. От другата страна на стаята, на най-горната полица на библиотеката бяха подредени първите издания на всички романи на Ърнест Хемингуей, като всяка от книгите носеше автограф от автора. Кларк се възхищаваше от Хемингуей. Писателят бе имал тежък живот. Беше видял и вършил неща, за които мнозина биха могли само да мечтаят. Вместо да живее безлично като някаква сянка, той беше избрал да премине изпитанията. Целият му живот беше пълноценен и смислен.

Кабинетът беше любимото помещение на Кларк в къщата. Тук той идваше в края на деня, за да се разтовари. На третата му съпруга беше забранено да влиза, преди да почука, но дори и в този случай не беше желателно да остава вътре дълго. Кларк обожаваше да колекционира красиви предмети. Беше израснал в каравана и спал в едно легло с брат си, докато не замина за колежа. Никой вече не можеше да му отнеме лукса.