Винс Флин - Самотният играч

— Добро утро, Айрини — поздрави Хейс.

— Добро утро, сър.

— Как мина уикендът ти?

— Добре, а вашият? — Кенеди извади копие от ВДП и му го подаде. Знаеше, че ще продължат с безобидното бъбрене, докато Карл ги остави насаме.

— Не беше зле. Кемп Дейвид е много красив по това време на годината. — Хейс прегледа набързо първата страница на ВДП и забеляза, че повечето от засегнатите теми са в челото на „Уошингтън Поуст“. Знаеше обаче, че съдържанието коренно се различава.

Карл поднесе на Кенеди кафе и кроасан със сладко от боровинки.

— Днес са много хубави. Съдържат малко мазнини — рече любезно.

Кенеди се усмихна.

— Благодаря ти, Карл. — Той винаги правеше всичко възможно да я накара да хапне.

— Господин президент, каната на масата е пълна. Ако ви потрябвам, ме повикайте.

— Благодаря, Карл.

Президентът Хейс беше пристрастен към кафето. Да изпие осем-десет чаши на ден, беше съвсем нормално за него. Обичаше да напомня на всички, които критикуваха навика му, че Дуайт Айзенхауер е изпивал по двайсет и няколко чаши дневно и е изпушвал четири кутии цигари без филтър, докато е бил върховен главнокомандващ на съюзническите сили през Втората световна война. След това Айк изкарал два президентски мандата и живял до седемдесет и девет годишна възраст. Хейс винаги посочваше за пример биографията на Айзенхауер на загрижените за здравето му. Затова жена му обичаше да му казва: „Ти не си Айзенхауер!“ И когато Хейс се оправдаваше за кафето, винаги очакваше да чуе отнякъде контриращата реплика на жена си. Хейс признаваше, че не е като Дуайт Айзенхауер. Малцина можеха да претендират за подобно нещо. Хейс беше демократ, но колкото повече време прекарваше в Овалния кабинет, толкова повече му харесваше Айзенхауер, който е бил републиканец. Айк беше идеалът на Хейс за президент. Другите посочваха Вашингтон, Джеферсън, Линкълн и Франклин Делано Рузвелт, но Айк беше единственият, измъкнал се от унизителната мизерия, за да се издигне на най-влиятелния пост. Като се добави и фактът, че беше победил нацистите, положил неимоверни усилия да премахне расовото разделение, помогнал на фермерите и поставил военните разходи под контрол, в очите на Хейс той беше най-добрият американски президент.

Външната врата се затвори. Президентът Хейс отпи от поредната чаша кафе. Погледна над очилата си за четене и попита:

— Какво, по дяволите, се е случило в Германия? Имаме среща с посланика им след четирийсет минути.

— Опитвам се да разбера, сър. Накратко, липсва ни конкретна информация.

— Не говори ли с Мич?

Кенеди поклати глава.

— Не. Първоначално ни казаха, че е загинал по време на операцията.

Хейс се приведе към нея.

— Повтори.

— Някои от другите ни агенти, включени в операцията, докладваха, че Мич е бил убит. Но ние вече не сме убедени в това.

Хейс се намръщи.

— По-добре започни отначало. И по-подробно.

Кенеди заразказва, но първо предупреди президента, че сведенията й не са пълни. Каза му какво са научили от германските си колеги. Хейс прояви специален интерес към описанието на субекта, отвлякъл таксиметровия шофьор и пътувал с него до Фрайбург. През повечето време президентът остана спокоен.

Когато тя свърши, Хейс попита:

— Защо не разпитахте останалите двама участници?

Кенеди се поколеба, преди да му отговори. Едно от задълженията й, както тя го схващаше, беше да отсява за президента подобни бъркотии. Някоя правдоподобна лъжа щеше да свърши работа. Решението да му каже истината обаче беше породено от страх. Не знаеше кой стои зад смъртта на Дженсънови.

— Изпратихме екип да прибере Дженсънови от Колорадо. Хората ни тъкмо се готвели да установят с тях контакт, когато забелязали втори екип… за който не знаем за нищо. Те ликвидирали и двамата Дженсън. Нашият екип наблюдавал от разстояние, докато онези скрили труповете и почистили мястото.

— Нищо не разбирам!

— И ние, сър.

— Кой би искал да ги убие? Защо?

— Работим по това, сър.

— Може ли германците да са действали толкова бързо и да са ги разкрили?

— Съмнявам се, сър.

— Ами ако е било нещо, което няма никаква връзка със случая? Възможно ли е да е било свързано с някаква друга тяхна афера? — Президентът се хващаше за всяка друга причина, но не и за тази, в която не му се искаше да повярва. Че са били предадени, че е имало изтичане на информация някъде по веригата.

— Всичко е възможно, но не ми харесва съвпадението във времето.