Винс Флин - Самотният играч

Айрини Кенеди посрещна началото на седмицата със слаб ентусиазъм. Уличното движение в понеделник сутрин беше кошмарно, такова беше и настроението й. Мич Рап още го нямаше, другите двама души, които можеха да й кажат какво се е случило в Германия, бяха мъртви. За човек, който се гордее, че е в състояние да не се разсейва изобщо и да се съсредоточи максимално върху задачите си, тази сутрин тя беше доста разконцентрирана. В ръка държеше копие от всекидневния доклад за президента, или ВДП. ВДП се подготвяше от дузина служители и аналитици, които прекарваха вечерите си в подбиране на най-последната информация, която би могла да се отрази на националната сигурност на страната. Всеки президент — от Джон Ф. Кенеди насам — се беше отнасял към този документ по различен начин. Някои го бяха чели внимателно всяка сутрин, други бяха карали съветниците им по националната сигурност да вършат това. Президентът Хейс удостояваше ВДП с повишен интерес и плам на набожен калвинист. Четеше го всяка сутрин, задаваше въпроси по него и си водеше бележки. Като заместник-директор, отговарящ за борбата с тероризма, Кенеди обикновено не се занимаваше с даването на доклада на президента, но нападението срещу Белия дом промени всичко. Борбата с тероризма се превърна в приоритет за Хейс. Обикновено тя докладваше му един път седмично, понякога по-често или по-рядко. Президентът Хейс използваше доклада като прикритие, за да могат двамата да обсъждат дейността на Екип „Орион“.

Кенеди затвори папката и погледна през стъклото. Служебният седан, в който пътуваше, зави от Конститюшън Авеню на Седемнайсета улица. Отпред се виждаше Белият дом. Цялата сграда беше покрита със скелета — работниците бързаха да поправят щетите от атаката на терористите. Хейс изрично настоя по ремонта да се работи денонощно, за да може по-бързо да се заличат белезите от съзнанието на американската нация. Постройката беше обвита от своеобразен балон от алуминий и пластмаса, за да не могат да проникнат журналистическите камери и фотоапарати вътре. За щастие нямаше сериозни щети благодарение на пожарникарите. Слуховете гласяха, че основната фирма — изпълнител на ремонта, изпреварвала графика. Ако свършели до Коледа, щели да получат двайсет процента премия. Западното крило вече беше отворено, но се изказваха най-различни предположения дали президентът и първата дама ще празнуват Рождество Христово в Белия дом. Засега те живееха в Блеър Хаус.

Колата мина между барикадите, предназначени да спрат камион-бомба, и спря пред югозападния вход на Белия дом. Двама униформени служители на Тайните служби излязоха от къщичката на охраната, за да видят кой е. Неотдавна само щяха да отворят портала и да й махнат да влезе, но нападението беше променило всичко. Кенеди посещаваше често Белия дом, обикновено с един и същ автомобил и шофьор, но това вече нямаше значение. Свали стъклото и подаде документите си за проверка. Служителят ги погледна набързо и й ги върна. Трети служител на Тайните служби с куче, обучено да издирва взривни вещества, заобиколи седана и провери багажника. Цялата процедура отне не повече от минута и порталът се отвори.

Колата се изкачи по кремавата настилка, водеща към входа на Западното крило. Кенеди благодари на двамата мъже и им каза да я почакат вътре. Щом влезе в сградата, тя извади тежка синя метална чанта с електронна ключалка. Служителят на входа беше свикнал да вижда подобни чанти, които съдържаха ВДП. Агентът на Тайните служби, седнал зад бюрото, поздрави и подаде списък, в който доктор Кенеди да се запише. После тя се качи по стълбите отляво. Един от хората със сини костюми, агент от Отделението за лична охрана на президента, беше застанал в горния край. Това означаваше, че Хейс е в Западното крило. Кенеди погледна часовника си. Беше 7.12 и той вероятно в момента закусваше и четеше сутрешните вестници.

Точно преди да влезе в Овалния кабинет, тя спря пред вратата и протегна синята чанта. Висок и едър агент на Тайните служби в тъмносив костюм кимна и й позволи да влезе в личната трапезария на президента.

Кенеди го завари на обичайното му място, с четирите сгънати вестника пред него.

Дребен мъж от филипински произход, облечен в бяла жилетка и черен панталон, се приближи към нея:

— Добро утро, доктор Кенеди.

— Добро утро, Карл.

Мъжът взе чантата и сакото й. Кенеди седна срещу президента на кръглата дъбова маса и отключи чантата.