Винс Флин - Самотният играч

Дженсън започна сърфирането в Интернет с „Лондон Таймс“. Европейската преса е имала цял ден, за да научи повече за случая, си каза той. Затова предположи, че „Таймс“ може и да е споменал нещо за убийството на граф Хагенмилер в неделното си издание. Когато германските власти откриеха, че Железния е американец, историята щеше да заеме челните страници на всички вестници, но това нямаше да стане много скоро.

Дженсън беше приятно изненадан да прочете на първа страница на „Таймс“ заглавието „Графът убит, смятат германците“. Почувства се леко развълнуван от вниманието, с което бяха удостоили акцията. Но след като прочете втория абзац, вълнението му се смени от объркване. Когато напускаха имението, там нямаше никакъв пожар. Изпита страх.

Всичко съвпадаше до момента, в който пишеха за мъж и жена, представили се за агенти на БКР, които напуснали имението в червено ауди към 11.15 часа вечерта и оттогава не били виждани. После беше споменат трети човек, който излязъл приблизително пет минути след тях и избягал с открадната от паркинга кола. Пулсът на Дженсън се ускори. Откраднатата кола била проследена до летището в Хановер. Оттам статията прескачаше на някакъв таксиметров шофьор, който бил открит завързан със запушена уста в хотел във Фрайбург. Според подробното описание, дадено от шофьора на полицията, нямаше почти никакво съмнение, че заплашилият го с пистолет мъж е Железния.

Дженсън изтича в спалнята, обзет от паника, и събуди жена си. Попита я отново къде точно е улучила оперативния служител от разузнаването. Не им отне много време, за да стигнат до извода, че явно е носел бронирана жилетка под дрехите и не им е казал за нея. Бяха допуснали глупава грешка. На Джим Дженсън му се прииска да удуши съпругата си, задето не бе изстреляла трети куршум в главата на жертвата. Точно затова трябваше да стреля той, а не тя.

Съвсем ясно бе какво следваше да правят. Трябваше да бягат, и то бързо. Когато мъжът, на когото бяха устроили засада, се върнеше в Съединените щати, той щеше да разкаже на Айрини Кенеди всичко, а тя естествено щеше да му даде цялата информация, за да се добере до тях. Джим Дженсън не хранеше никакви илюзии. Той и жена нямаше да издържат и щяха да издадат кой ги е наел, а после щяха да получат по куршум в главата.

Докато Джим и Бет Дженсън тичаха из къщата и събираха всичките си необходими вещи, те не знаеха, че друга, много по-реална опасност ги дебнеше в стая 10 на „Бъфало Бил Мотел“. Питър Камерън беше чул всяка дума, изречена от тях, и това му даде време да планира добре нещата. С малко късмет и послушание от страна на Дженсън той щеше да си бъде отново във Вашингтон до обяд.

Камерън боравеше изключително добре с всякакъв вид огнестрелно оръжие, без значение дали беше пистолет, пушка или карабина. През двайсетте си години беше отишъл веднъж в стрелкови клуб в околностите на Вирджиния заедно с друг служител на ЦРУ. За първи път тогава участва в състезание. През годините страстта му към огнестрелните оръжия се засили. Камерън стана най-добрият стрелец с пистолет в клуба и един от най-добрите на Източното крайбрежие. Беше много точен в стрелбата по подвижни мишени, а с пушката беше направо смъртоносен. Всички резултати обаче той беше постигнал в изкуствено създадени и контролирани условия.

Негова гордост беше оръжейната му колекция. В момента тя наброяваше над сто екземпляра. И тъй като не беше купувал оръжията безразборно и цената им се беше качвала с времето, сега притежаваше цяло състояние.

Смущаваше го само един факт. Никога не беше убивал човек. Вийом беше прав — Камерън винаги пращаше друг да свърши мръсната работа. И понеже вече беше официално скъсал с ЦРУ и си имаше работа с наемни убийци като Вийом и Дюзър, реши, че е време да заяви за себе си. Така оправда избора си той да бъде човекът, който ще натисне спусъка и ще стреля по Дженсънови. Работата му беше опасна и в нея респектът от дадена твоя дарба от страна на „колегите“ можеше да значи някой ден за теб живот или смърт. Дълбоко в себе си обаче Камерън знаеше коя е истинската причина. От години се питаше какво ли е преживяването. Беше прекарал хиляди часове в стрелба по мишени с оръжия, направени да убиват човешки същества. Състезанията винаги протичаха при строги правила и контрол. Единствените променливи бяха вятърът и влажността на въздуха. Беше време да го направи.

Оказа се, че е постъпил правилно, като е повикал Вийом вместо Дюзър. Също като него Жабока планираше безупречно всичко и в края на краищата имаше много по-богат практически опит. Камерън беше взел два пистолета, снайпер, автомат и картечен пистолет. Беше си наумил, че ще свали двамата Дженсън от безопасно разстояние 500–600 метра със снайперската си пушка „Валтер WA 2000“. На Вийом тази идея не му хареса. Валтерът стреляше с мощните патрони „Уинчестър“, калибър 300, и изстрелът щеше да отекне в планината като оръдеен. Трябваше да влязат и излязат от Евъргрийн, без да привличат ничие внимание. Вийом, свикнал да върши всичко по опростен начин, предложи на Камерън да заемат позиция на 200 метра от вратата на къщата.