Винс Флин - Самотният играч

В 4.45 часа миниванът спря на около километър от къщата на Дженсън. Вийом и Камерън слязоха и се закатериха по скалите. Лукас и Хуарес спряха колата встрани от пътя, върху малка площадка, и се заеха с наблюдението чрез монтираните проследяващи устройства. Ако Камерън се провалеше, те трябваше да блокират пътя и да стрелят по колата им със своите MP 5 със заглушители.

На Камерън и Вийом им отне по-дълго време, отколкото бяха планирали, за да стигнат до позициите. Вийом беше недоволен. В четири и петдесет и две той все още беше далеч от върха, но в сравнение с Камерън се чувстваше олимпийски десетобоец. Поне борави добре с оръжията си, каза си Вийом. Беше почти 5.30, когато оборудваха позицията под един висок бор. Намираха се от другата страна на автомобилната алея, водеща към къщата на Дженсън, и малко по-ниско от нивото на пътя. Имаха добър изглед както към къщата, така и към гаража. Камерън беше планирал първото си убийство безупречно. Беше взел всички мерки, за да има предимство. Макар че лежеше върху мека покривка от борови иглички, беше взел със себе си специална снайперистка постелка. Беше облечен в камуфлажен снайперски костюм и въоръжен с автомат „Стоунър SR 25“. Върху свободно окачената цев на оръжието беше монтиран саморъчно изработен заглушител. Автоматът се подпираше в предната част на ложата от двунога, която придаваше допълнителна стабилност на стрелеца. За разлика от по-новата версия на М 16 обаче, това оръжие стреляше с 7.62-милиметрови патрони. С него можеше да се води единична и автоматична стрелба. Камерън беше поставил селектора на единична стрелба и гледаше през оптическия мерник с шесткратно увеличение.

Когато двамата Дженсън изскочиха от къщата в 6.00 часа, Камерън не се изненада. Мери Хуарес вече ги беше информирала, че май се канят да бягат. Въпреки това сърцето на Професора заби по-силно още преди външната врата да се отвори. Макар сутрешният въздух да бе хладен, по челото му изби пот. Дишането му стана накъсано. Камерън премести автомата от дясната си страна, докато Дженсън влязоха в гаража. Кръстчето на мерника застана точно отстрани на главата на мишената. Камерън не можеше да повярва колко е изнервен. Обикновено спокойното му прицелване този път го нямаше никакво. Напомни си, че не е сам, че има подкрепа. Ако не улучи целта, нищо няма да се обърка. Лукас и Хуарес ще се погрижат.

Този подход не подейства. Камерън знаеше, че позицията му позволява сравнително лесен изстрел и ако пропусне, Вийом ще го сметне за аматьор. Когато колата запали, Камерън затвори очи за миг и избърса потта от челото си. Започна да брои до сто и се съсредоточи върху дишането си, за да забави пулса си. Трябваше да насочи цялото си внимание към огневото поле. Знаеше, че ще се справи.

Вийом прошепна в ухото му:

— Ще ти кажа, ако жената се появи. Дръж мъжа на мушка. — Колата излезе от гаража и зави по автомобилната алея. Когато Дженсън изскочи отвътре и изчезна в къщата, Вийом каза: — Това е. Изчакай да се покажат и двамата. Но не го оставяй да седне отново зад волана. Не е необходимо да усложняваме нещата, като стреляме по колата.

Камерън не отговори. Почувства се малко по-добре. Пулсът му почти се беше нормализирал. Бе съсредоточен върху изстрела. Кръстчето беше застанало точно върху отворената врата. Продължи да брои, все по-бавно и по-бавно. Вдишваше по малко въздух през носа. Щом Джим Дженсън се появи при вратата минута по-късно, той запази спокойствие. Проследи с поглед мъжа, който отиде при багажника на комбито. След като хвърли няколко чанти вътре, Дженсън затвори капака. Лицето му се оказа разделено от черното кръстче на мерника. Десният показалец на Камерън застина върху спусъка. В този миг чу Вийом нещо да му говори и в същото време мишената обърна глава към външната врата. Камерън веднага разбра какво има предвид Вийом и без да чака повече, натисна спусъка с плавно и бавно движение.

Скот Коулман вдигна към очите си бинокъла и погледна към къщата на Дженсънови. Изглежда, се готвеха да ходят някъде и бързаха. Обърна глава към стъклената врата на балкона и прошепна високо:

— Дан, изкарай микробуса! Ще почистим мястото, като се върнем.

Ако онези двамата бързаха много, можеха да излязат на главния път и да блокират изхода им към града. Ако нещата преминеха мирно, можеха да ги уговорят да дойдат с тях във Вашингтон. Ако не успееха да ги блокират, щеше да се наложи да ги преследват и нещата щяха да се усложнят.

Коулман проследи как Джим Дженсън излезе от къщата и хвърли две големи платнени чанти в багажника на комбито „Субару“. Дженсън отвори уста, сякаш да каже нещо, тялото му рязко отскочи встрани от колата и падна на алеята. Коулман инстинктивно залегна и премести бинокъла върху предната врата на къщата. За кратко видя Бет Дженсън, отворила уста от изненада при вида на безжизненото тяло на съпруга си върху асфалта. Преди да стори каквото и да било, един куршум я удари в челото и я отпрати в храстите до къщата.