Винс Флин - Самотният играч

Щяха да се скарат, но в този момент Майкъл не го беше грижа за това. Щеше да бъде противоборство между неговия ирландски характер и нейния италиански нрав. И преди се беше случвало. Естествено последните пет месеца бяха минали само в „да, скъпи“ и „разбира се, скъпа“. Майкъл знаеше, че причината е напредналата бременност на жена му. През повечето време Лиз командваше парада. Тя беше жена с твърд характер — една от основните причини да се ожени за нея. Но и неговият нрав беше силен. А в ситуации като тази имаше много по-голям опит от нея.

— Спомняш ли си — каза Майкъл твърдо — какво се случи в тази къща съвсем скоро? Ти отиде до магазина и когато се върна, мен ме нямаше.

Лиз О’Рурк изгледа мъжа си с големите си кафяви очи и преглътна. Споменът приличаше повече на кошмар. Тогава животът на Майкъл висеше на косъм и само благодарение на дядото на Майкъл и на Скот Коулман той остана жив. През въпросната нощ съпругът й беше отвлечен от тяхната къща и закаран в дома на един от най-влиятелните хора във Вашингтон. Там беше пребит и разпитван. Ако не се беше намесил навреме директорът на ЦРУ Томас Стансфийлд, сега Майкъл нямаше да е сред тях.

— Лиз. — Той понижи глас. — Не бяхме замесени в тази каша по наша вина. В момента оживява една черна страница от миналото ни. — Поклати бавно глава. — Не разбирам дали името на Скот Коулман е споменато като заплаха, или като вариант, но се нуждая от тези отговори. Разбираш ли?

Лиз кимна. Майкъл седна и опря ръце о коленете си.

— Анна, знам, че Мич далеч не работи само като компютърен консултант. По поведението ти съдя, че ти също го знаеш.

Тя нито потвърди, нито отхвърли казаното. О’Рурк го прие за положителен отговор.

— Фактът, че изпрати на Лиз това писмо, означава едно от трите. — Започна да изброява, като сгъваше пръстите на ръката си. — Първо, той е шпионин, работи за нас и е много вероятно да е бивш тюлен от ВМС. — При споменаването на думата тюлен насълзените очи на Райли се свиха. — Второ, той шпионира за друга страна. Или, трето, занимава се с нещо незаконно като търговия с наркотици.

При последната възможност Анна рязко поклати глава.

— За ЦРУ ли работи?

— Не искам да говоря за това!

— За Пентагона? — не миряса Майкъл.

— Не ми задавай никакви въпроси повече.

— Да не е за АНС?

— Не, Майкъл. Казах ти, че не мога да говоря за това. — Анна зарови лице в дланите си. — Моля те, остави ме на мира! — Искаше всичко да свърши. Главата й пулсираше от болка. В момента единственото й желание беше Мич да се върне при нея невредим. Опасяваше се от този миг, беше го сънувала в кошмарите си през последните два месеца. Във съня й Мич умираше и тя се будеше, обляна в студената пот на страха. Немислимо беше да се примири с подобна съдба. Да намери мъжа на живота си и после да го изгуби!

Преди да й разкаже истинската си история, Мич накара Анна да му обещае, че няма да сподели с никого какво е вършил за ЦРУ. Нито дори с родителите си, да не говорим за член на Конгреса! Но сега Мич се беше свързал с Лиз и Майкъл. Анна не знаеше как да постъпи.

— Защо сам не попита Мич?

Майкъл пренебрегна въпроса й.

— Анна, знаеш с какво си изкарвам хляба. Мога да вдигна телефона и да докарам тук ЦРУ до един час. Имам законно право, член съм на Работната комисия по разузнаването и те ще трябва да ми отговорят. Мога да отида в Конгреса още сега и да почна да ровя. Сигурно ще задействам алармата в Ленгли, Пентагона и Бог знае още къде, но всички те ще трябва да ми дават отговори.

Анна вдигна очи.

— Майкъл, умолявам те, изчакай да говориш с Мич.

— Не мога. Мич ни натресе това писмо и в същото време изрови случка от миналото ни, за която бих предпочел да не си спомням. Искам да знам как е разбрал, и то още сега.

— Не мога да ти кажа. Обещала съм.

О’Рурк си пое дълбоко дъх. Така нямаше да се стигне доникъде. Райли беше твърдоглава като жена му. Реши да смени тактиката.

— Мислиш ли, че е честно към семейството ми Мич да ме забърква в подобни неща? Явно има сериозни неприятности, щом се тревожи за твоята безопасност. — Наведе се по-близо до Райли и добави: — Мисля, че се досещам с какво си изкарва хляба Мич и то не е безобидна игра. — Посочи към себе си. — Вършил съм същото. Хора в тъмни облекла, посред нощ, с безшумни оръжия, правят така, че други хора да изчезват. Затова се свърза с нас. Друга причина няма. Притеснява се за теб. Така че би ли отговорила на въпросите ми? Трябва да знам в какво сме въвлечени. Имам право!