Винс Флин - Самотният играч

Жабока беше разделил групата на две, след като пристигнаха в Колорадо Спрингс. Наеха микробус и джип с фалшиви документи за самоличност и кредитни карти. Той и Камерън взеха микробуса, а Марио Лукас и Мери Хуарес — джипа. В момента Лукас и Хуарес бяха горе в планината и наблюдаваха къщата на Дженсън. Ако забележеха нещо необичайно, щяха да докладват веднага. Също така трябваше да монтират апаратурата за наблюдение и да вечерят. Никой не трябваше да ги вижда четиримата заедно, нареди Вийом.

Самолетът на семейство Дженсън нямаше да кацне до девет часа вечерта, така че имаха достатъчно време да се приготвят. Вийом се върна в микробуса с ключове и премести колата в другия край на мотела. После взеха част от оборудването и се нанесоха в стаята. Камерън хвърли багажа си на едно от леглата и се огледа наоколо. Подът беше покрит с грозен оранжев килим от седемдесетте години. Покривките на леглата бяха в ярък цвят и, изглежда, от някаква лесно възпламеняема материя. За табли служеха колела от каубойски фургони. На стената беше окачена евтина репродукция, изобразяваща Бъфало Бил, а на масата беше поставен пепелник с формата на револвер. Вийом отвори един от куфарите.

— Не е „Риц“, но ще свърши работа — измърмори.

Извади подробна карта на района, разгъна я и я закачи на стената с кабарчета. После отвори две метални куфарчета и приготви екипировката. Марио и Мери трябваше да монтират четири параболични насочени микрофона и цифрова видеокамера. На Мери й хрумна да инсталира микровълнови сензори. Дженсънови, като повечето професионалисти от бранша, бяха подбрали прилежно леговището си. Къщата се намираше близо до върха на планината и над нея имаше само още една постройка. Освен това беше разположена на поне стотина метра от главния път. Мери Хуарес щеше да монтира система от невидими микровълнови лъчи по автомобилната алея към къщата на семейство Дженсън. Ако някой решеше да ги посети, щяха да разберат.

Вийом погледна отново към картата, след като сглоби и включи апаратурата.

— Добре са се ориентирали. Това градче е недостъпно. През каньона минава само един път. Може и да успеем да използваме това срещу тях, но ако нещо се обърка, ще сме в капан.

Камерън стоеше до стената и изучаваше картата. Беше скръстил ръце и се почесваше по брадата.

— Разбирам те. Какво е разстоянието до Шосе 70?

— Около тринайсет километра.

— А оттам до Денвър?

— Напряко през планината е около двайсет минути, а после ще можем да изчезнем в града.

— Какво ще кажеш да излезем от Евъргрийн от юг?

Вийом погледна картата.

— Мисля, че така само ще си усложним положението. Може да открием някой второстепенен път, да отбием от него и да се скрием за известно време, но освен ако не дойде да ни прибере хеликоптер, сме загубени.

Камерън се намръщи и отново впери очи в картата.

— Не можем да си позволим да се забъркваме с ченгета. Трийсет минути и по двата пътя. — Той поклати глава. — Ще ни дават по телевизията още преди да стигнем Денвър!

На Вийом не му хареса накъде бие Камерън и си замълча. Камерън погледа картата още известно време и заключи небрежно:

— Ако се натъкнем на ченгета, ще трябва да се отървем от тях.

— Искаш да кажеш — да ги убием. — Вийом мразеше как бюрократите използваха „чистоплътни“ термини като „отървам се“ и „премахвам“. — Наричай нещата с истинските им имена.

Камерън сви рамене.

— Не виждам друг избор.

— Аз ще преценя. — Вийом впи поглед в Камерън. Професора се усъмни дали е трябвало изобщо да се обръща към Жабока. — Още не си ми казал какво ще правиш с двата обекта. На място ли ще ги убием, или ще искаш да говориш с тях?

Камерън не беше мислил за това.

— Още не съм решил. Както неколкократно отбеляза, ще бъде добре да не устройваме зрелища. Всъщност най-добре ще е, ако изчезнат завинаги.

— Твоят човек на летището може ли да им види сметката, ако се наложи?

— Инструктирах го да ни следва от много дискретно разстояние и само до изхода от Евъргрийн.

— Не отговори на въпроса ми.

Камерън се обърна към него, не много очарован от резкия му тон.

— Отговорът на въпроса ти е „Не“.

— Е, щом е така, ще ги оставя да се настанят в къщата, ще ги подслушам какво си говорят и после ще ги ликвидирам точно преди изгрев-слънце.

Камерън кимна.

— Това имах предвид и аз.

Вийом леко се усмихна. „Такъв глупак си — каза си той. — На теб никога не ти е хрумвала и най-елементарна идея.“