Винс Флин - Самотният играч

Коулман и Стробъл продължиха да изучават папките и да отбелязват важни детайли. Прочетеното изобщо не ги изненада. Не беше необичайно за бойци от Специалните сили в оставка да работят за Ленгли както официално, така и неофициално.

Хакет проследи приборите на таблото и провери дали автопилотът функционира безпроблемно. Докато очите му пробягваха по различните стрелки и циферблати, той каза:

— Както винаги, Централното развлекателно управление не ни казва всичко. — Хакет не обичаше много-много ЦРУ.

— И какво те кара да мислиш така?

— Ако операцията наистина е толкова лесна, защо ще пращат нас? Защо не изпратят двама от хората си в Колорадо или, още по-добре, защо не им се обадят по телефона и не ги повикат?

— Не съм споменавал, че ще е лесно. Стансфийлд ми каза, че чувства нещо нередно в тази ситуация и затова е повикал нас.

— Каза ли ти в каква каша са се забъркали тези двамата? — попита Хакет.

Коулман погледна първо Стробъл, после Хакет.

— Помните ли Железния?

Хакет се ококори.

— Как мога да го забравя? — изсмя се нервно Стробъл. — Човека-армия.

— Направо Джеймс Бонд — промърмори Хакет.

— Е, двамата Дженсън — Коулман направи пауза и вдигна папката — са работили с Железния по много деликатна операция. Изглежда, нещата са се отклонили от плана. Дженсън са докладвали, че са поразили мишената, но са загубили Железния.

— Какво? — попита Стробъл невярващо.

— Семейство Дженсън са се обадили, докато са се измъквали, и не са имали време да съобщят подробности, но са казали, че Железния е мъртъв.

Хакет поклати русокосата си глава.

— Да се върнем към моя въпрос. Все още не разбирам защо имат нужда точно от нас.

— Защото Стансфийлд има противоречива информация за съдбата на Железния.

— Не те разбирам — каза Стробъл.

— Стансфийлд каза само, че според други негови източници Железния е жив.

— И тази операция е била провеждана без официалното знание на президента и Конгреса — добави Хакет. — Затова са ни повикали.

— Да кажем, че е така.

— Е, надявам се само да не се натъкнем на Железния там, в Колорадо. Обикновено умират хора, когато той се навърта наоколо.

Коулман взе папката и потупа с нея Хакет по гърдите.

— Хората говореха същото и за нас. Прочети това и се успокой. Обещавам ти, че ще свършим бързо и лесно. Ще се придвижим бавно и предпазливо, нали така?

Хакет кимна и взе папката.

Загледан през илюминатора, Коулман мислено се върна към една вечер преди няколко месеца. Тогава беше на бейзболен мач на „Ориолс“ със своя приятелка, когато срещна стар приятел със съпругата му. Седяха в десния сектор, пиеха бира и ядяха хотдог. Когато след мача старият му приятел представи дошлата с тях двойка, Коулман едва не разля бирата си. Седналият срещу него бе човек, когото не беше виждал, откакто беше напуснал тюлените. В първия момент не можа да повярва. На такова мирно събитие като бейзболен мач! Но когато се вгледа, се увери, че е той. Видя го в очите му. Бяха най-черните и бдителни очи, които беше виждал, а те принадлежаха на човека, превърнал се в жива легенда в света на тайните операции. Коулман го беше засичал да действа два пъти и беше чувал други да произнасят името му със страхопочитание. Чувстваше се като у дома си в почти всеки град в Близкия изток и в по-голямата част от Европа. Беше може би най-добрият професионален убиец в Америка и ето — сега седеше точно пред него с една красива млада репортерка. Стори му се като сън, но наистина беше той и сега пътищата им щяха отново да се пресекат.

Майкъл О’Рурк беше напрегнат. Също като преди няколко години. Стискаше здраво волана на своя „Шевролет Тахо“ с побелели около кокалчетата пръсти и гледаше напред в далечината. Съзнанието му търсеше отговори. Обожаваше Анна Райли. Нямаше нещо, което да не му харесва у нея. Беше най-добрата приятелка на жена му още от колежа и беше добър човек. Когато миналата пролет им съобщи, че става кореспондент на Ен Би Си в Белия дом, те много се зарадваха. Радостта обаче продължи по-малко от седмица.

По време на първия работен ден на Райли тя преживя терористично нападение, което едва не коства живота й. Дузина служители и агенти на Тайната служба бяха убити. В последвалата драма загинаха Бил Шварц, съветникът на президента по въпросите на националната сигурност, неговата секретарка и още няколко души. Кризата приключи след смела акция на Екипа за спасяване на заложници на ФБР. Или поне така бяха представили историята журналистите.