Винс Флин - Самотният играч

Един от мъжете стана и се приближи. Седна срещу Камерън, за да може да го наблюдава. Казваше се Гюс Вийом. За малцина от бранша беше известен като Жабока. Френски канадец от Монреал, Вийом беше работил за ЦРУ през седемдесетте и началото на осемдесетте години като агент в авиационната компания „Дасо“. През 1986 г. той реши да скъса с Управлението и да работи като свободен наемник. Така взимаше много повече пари, а и работеше, когато си поискаше.

Вийом изгледа Камерън с ястребовите си очи. Жабока си беше задавал от известно време някои въпроси за него. Достатъчно компетентен беше, но твърде прибързано прибягваше към сила. Някой друг му даваше заповеди. Лесно се съгласяваше. Начинът, по който бившият държавен служител пръскаше пари наляво и надясно, подсказваше на Вийом, че шефът му разполага със значителни финансови средства. Анонимността на работодателя на Камерън обаче започваше да притеснява Вийом. Когато работиш с разбойници, подобна информация може да бъде използвана като застраховка, ако нещата тръгнат зле.

Вийом поглади черните си мустаци.

— Та какви значи са тези двамата? — започна.

— Никакви. Трябваше да свършат една работа и се провалиха. Сега трябва да си платят.

Вийом забеляза, че тонът на Камерън остана непринуден, сякаш тези хора щяха да бъдат уволнени за некадърност.

— И ще умрат?

— Те знаеха в какво се забъркват.

Вийом вдигна две черно-бели фотографии.

— И това е всичко, което ще ми кажеш? Никакви подробности?

— Не ти трябва повече информация. Ще бъде лесно. Влизате и излизате.

Жабока изпитателно изгледа Камерън.

— Аз ще отсъдя колко лесна ще бъде задачата.

— Ако ще се почувстваш по-добре, знай, че аз ще стрелям.

Това накара канадеца да се усмихне широко. Той се облегна назад.

— Така ли?

— Да, така. Какво толкова забавно има?

— Никога не съм те виждал преди да… си цапаш ръцете.

— Много работи не знаеш за мен, Гюс! — избухна Камерън.

— Със сигурност, но в същото време искам да знам повече за двете ни мишени.

— Достатъчно е само да знаеш, че ще е лесно и ще ти платят добре. — Тонът на Камерън бе станал по-рязък.

Вийом остана спокоен.

— Няма да задействам екипа си без по-подробна информация. Ако откажеш, слизаме от самолета, като кацнем в Колорадо Спрингс, и хващаме първия обратен полет до Вашингтон.

На Камерън това съвсем не му хареса.

— За Бога, Гюс, ако исках да създавам бъркотии, щях да повикам Дюзър.

Вийом погледна за миг двамата членове на екипа си. Споменаването на Джеф Дюзър беше привлякло вниманието им. Дюзър беше бивш морски пехотинец, осъден от военен съд и изхвърлен от корпуса за куп нарушения на уставите. Десет години по-късно садистът беше на трийсет и няколко години, но умствено сякаш си беше останал тийнейджър. Той и неговата група от напомпани горили действаха толкова деликатно, колкото ковашки чук. Как изобщо беше влязъл в бизнеса, Вийом отдавна искаше да разбере, но подозираше, че седящият срещу него човек има пръст в това. Дюзър не се ползваше с добра репутация сред другите наемници. Основно правило беше поръчките да се изпълняват колкото може по-тихо. При възможност ударът трябваше да изглежда като самоубийство или, при подходящи условия, тялото просто да изчезне.

— Може би трябва да повикаш Дюзър… Така ще си гарантираш място на челната страница на неделния „Денвър Поуст“.

— Какво искаш да кажеш?

— Питър, ако наистина ме караш да ти го обяснявам, май трябва да си потърсиш друга работа.

— Но Дюзър и неговите момчета постигат резултати.

— И заглавия.

— Няма да споря с теб, Гюс. Работата е фасулска. Сигурно си остарял вече за тия неща.

Вийом се взря в зениците на Камерън. На петдесет и две години той не беше загубил много от младежкия си вид. А що се отнася до намалелите физически сили, сега ги компенсираше с по-големия си опит и верен инстинкт. А в момента инстинктът му подсказваше, че Камерън го лъже. Вийом отдавна беше разбрал, че в този бранш трябва да проявяваш голяма предпазливост и да планираш предварително нещата, за да заплашиш бизнеспартньора си. Ясно беше, че на Камерън не можеше да му се има доверие. На Жабока не му харесваше, но беше време да вдигне мизата.

— Още веднъж те питам. Ако не ми отговориш, с участието ни в мисията е приключено. Ако разпространиш неверни слухове за причината за нашето оттегляне, ще накарам Марио да ти направи посещение.

Вийом хвърли поглед към огромния мъж, седнал отсреща.