Винс Флин - Самотният играч

— С кого е?

Уорч се усмихна.

— Знаеш, че нямам право да ти кажа.

Лицето на Анна остана сериозно.

— Трябва да го видя.

Агент Уорч усети, че е непреклонна.

— Стой тук — каза след малко. — Ще видя какво мога да направя.

Райли зачака във фоайето. Свали черния си шлифер. Помисли си дали да не се обади на О’Рурк. Майкъл я беше докарал с колата тази сутрин и тя обеща на Лиз, че ще се обади, когато свърши с вечерните новини, за да дойде той да я вземе. Тъкмо се канеше да вдигне слушалката на един от телефоните в сградата, когато Уорч се появи зад ъгъла.

— Ела с мен, Анна. — Сетне се обърна и тръгна към коридора, а Райли го последва.

Президентът Хейс беше седнал зад бюрото в Овалния кабинет, когато те влязоха. В стаята се носеше тиха джазмузика. Хейс беше буквално притиснат между две купчини папки, преглеждаше набързо документите и ги подписваше. Когато Уорч и Райли се приближиха до бюрото, той взе нова папка, прочете бележката, прикрепена с кламер отпред, отвори папката и сложи подписа си на четири отделни страници. После я затвори и я сложи на върха на купчината от дясната му страна. Свали очилата, изправи се и си облече сакото.

Заобиколи бюрото и се обърна към гостенката.

— Добър вече, Анна — протегна ръка за поздрав президентът. Много харесваше Райли. Като всички репортери и тя можеше да бъде безмилостна с въпросите си към него, но спазваше обещанието, което му беше дала преди време. Като се има предвид професията й, подобно нещо не беше никак лесно.

— Добър вечер, господин президент.

Хейс знаеше, че Райли се вижда с Рап. Не знаеше каква точно е тяхната близост и не възнамеряваше да пита. Беше имал дълъг и труден ден. Първата дама беше в чужбина и той се чувстваше много изморен. Искаше да се отпусне, да не трябва да претегля всяка дума, преди да я изрече. Погледна към Уорч:

— Благодаря ти, Джак.

Когато служителят от охраната излезе от Овалния кабинет, Хейс покани Райли да седнат на канапетата. Тайно се надяваше да е дошла при него за всичко друго, но не и за Мич Рап.

— Е, Анна, кажи.

Райли впери поглед в пръстите си.

— Сър… — Не знаеше откъде да започне. — Посещението ми е неофициално. Много неофициално. Думите ни няма да бъдат записани никъде и никога.

Хейс се усмихна.

— Добре.

— Къде е Мич, в опасност ли е?

Усмивката му помръкна.

— Анна, вече знаеш повече от позволеното — започна. — Това, което върши Мич за… — Президентът направи пауза. Мислеше да каже „правителството“, но реши, че ще направи твърде искрено признание. — Това, което Мич прави по собствено желание, е въпрос, който не мога да обсъждам свободно.

— Значи знаете къде се намира в момента? — Райли го гледаше настойчиво със зелените си очи в стремежа си да улови каквато и да е промяна на лицето му.

Хейс се хвана за думите „в момента“. Поклати глава.

— Нямам представа къде е Мич сега.

— Знаете ли защо напусна страната в четвъртък?

Президентът премигна.

— Не… Не знам.

— Сър, при цялото ми уважение към вас… смятам, че не сте напълно искрен с мен.

— Анна, не мисля, че изобщо трябва да говорим за това.

— Сър, направих на вас и на вашата администрация голяма услуга, като не разгласих истинската история за кризата.

— Да, така е, но това няма нищо общо с другото.

— Напротив, има много общо. — Гласът й прозвуча враждебно.

Хейс вдигна ръце, не искаше да разпалва страстите.

— Анна, за твоята лоялност ти получи изключителен достъп, фактът, че те приемам по това време, е достатъчно красноречив.

Райли го отряза:

— И жестът ви беше дълбоко оценен от мен, сър. Но такава беше сделката, за да си мълча.

— Това не е единствената причина, за да си мълчиш.

— Какво искате да кажете?

— Анна, Мич спаси живота ти. И моя също. Спаси живота на много хора. Желанието му да запази в тайна случилото се заслужава нашето уважение и усилия.

— Дължа на Мич живота си. Не минава и ден, без да се замисля за това. — Тя се намръщи. — Но моля ви, не смесвайте нещата. Тук не става въпрос за желанието на Мич да запази личния си живот неприкосновен. Няма да кажа на никого какво върши той за ЦРУ. Става въпрос за това, че се притеснявам дали не се е случило нещо на Мич. За това, че искам да знам дали той е жив!

Хейс въздъхна. Не можеше да повярва, че дискутира с репортер нещо, за което не би говорил дори със съветника си по националната сигурност.

Райли докосна ръката му.

— Сър, искам само да знам дали той е добре. Що се отнася до мен, никога не съм водила този разговор с вас.