Винс Флин - Самотният играч

В 6.25 часа той се приготви да отиде до кварталната закусвалня. Живял във Франция над двайсет години, Марио мразеше американското кафе. Беше му отнело повече от седмица да открие място, в което сервираха хубаво капучино. Беше малка закусвалня на шест пресечки оттук. Преди да излезе, той напъха деветмилиметровия пистолет в панталоните си. Отгоре спусна черна риза и облече яке.

Джеф Дюзър беше друсан. Седнал зад волана на сивия „Додж Дюранго“, той си барабанеше с пръсти някаква мелодия, докато очите му постоянно бягаха между двете странични и предното огледало за обратно виждане. Беше облечен в тъмнокафяв костюм и бежова куртка. В предния джоб на сакото му имаше документи, които го легитимираха като Стивън Мецгър, федерален агент от Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия. Дюзър продължаваше да поддържа косата си късо подстригана и щръкнала, но не и обръсната отстрани, както по време на службата си в Корпуса на Морската пехота. Беше станал морски пехотинец още на осемнайсет. Трябваше да избере или тренировъчния лагер в Перис Айлънд, или затвора. Местните ченгета от Толедо, Охайо, имаха досието му. Началникът на полицията го беше закарал лично в наборния пункт точно на осемнайсетия му рожден ден.

Дюзър си мислеше, че е намерил истинския си дом в Корпуса на Морската пехота. Докато корпусът не се беше размекнал. Ако политиците мислеха, че спокойно ще гледа как в неговата част служат педали, жестоко се лъжеха. Той открито беше насърчавал и участвал в тормоза на подозирани хомосексуалисти. Един зелен редник, новобранец, взе прекалено присърце думите на своя взводен сержант. След вечер, прекарана в наливане с бира, редникът се върна в казармата и преби до смърт свой приятел — също морски пехотинец. Разследването разкри ролята на Дюзър и много други негови провинения. Той беше изправен пред военен съд и изхвърлен от Корпуса. Намери призванието си първо в частната охрана, а после и като наемен убиец.

Уоли Макбрайд седеше на седалката до него, прегърнал картечен пистолет „Щайер ТМР“ със заглушител. Дюзър и хората му имаха купища оръжия, скрити в един склад в Ричмънд. Бяха си ги набавили от една корабна пратка, открадната от оръжеен търговец, който ги внасяше от Австрия. Оръжието беше компактно. Дори и с прикрепения на цевта заглушител можеше лесно да се скрие. Бяха перфектно заличили номерата на оръжията с киселина. Дюзър не се подчиняваше на правила, но имаше едно, към което се придържаше стриктно. Ако си използвал дадено оръжие, за да убиеш някого, хвърли го в океана колкото се може по-скоро.

Питър Камерън седеше отзад и гледаше към двамата мъже. Видя как си смръкнаха кокаин, но не каза нищо. Знаеше защо го правят и се питаше защо не беше приел и той, когато му предложиха. Не беше спал цяла нощ, докато с Дюзър обмисляха какво да правят. За да остане буден, беше обърнал доста чаши кафе. Сега му се ходеше по нужда, но не смееше да слезе от колата. Вече ставаше светло и целта им скоро щеше да излезе.

Преди да си тръгнат от Колорадо в неделя, Камерън се беше отделил за малко от Вийом и хората му и бе провел един телефонен разговор. Беше се обадил на Дюзър. Още никой не му беше заповядал да ликвидира Вийом и екипа му, но реши да прояви инициатива. Каза на Дюзър къде и кога ще кацнат и кого иска от него да проследи. Когато докоснаха пистата на Монтгомъри Каунти Еърпарк, Дюзър и хората му ги чакаха. Бяха поставили миниатюрни предаватели върху осем различни коли на паркинга. Когато Вийом, Хуарес и Лукас излязоха от летището, Дюзър и екипът му ги проследиха. Държаха се на безопасно разстояние и оставиха предавателите да си свършат работата. Хуарес паркира нейната кола на улицата точно пред апартамента си. Много глупаво от нейна страна. Лукас паркира своята на осем пресечки встрани и те го изгубиха. В понеделник един от хората на Дюзър възстанови контакта с едрия мъж и сега вече знаеха къде живее. Вийом се беше разтворил във въздуха. Колата, която беше взел от летището, беше под наблюдение и те оглеждаха квартала, където беше паркирал, но досега без резултат.

Това не притесняваше Камерън. Нямаше високо мнение за Вийом. Без Марио Лукас той беше като мечок без нокти. Камерън беше убеден, че Вийом ще побегне уплашен веднага щом открие мъртъв стария си приятел.

Дюзър чу повикване в слушалката си и погледна към Уоли Макбрайд. Макбрайд кимна и излезе от колата. Марио Лукас вървеше в тяхната посока. Дюзър имаше три коли и шестима души в района. Ако имаха късмет, той вървеше към същата закусвалня, в която беше пил кафе предната сутрин. Планът беше да му се отвлече вниманието и да бъде ударен в гръб. Задачата по отвличането на вниманието се падна на Сандра Хикок — бивша стриптийзьорка, знойна красавица, която Дюзър лично беше наел и обучил.