Винс Флин - Самотният играч

— Ханк, чувал ли си нещо за здравословното състояние на Томас Стансфийлд?

Кларк едва сдържа усмивката си. Разговорът се насочваше точно натам, накъдето той искаше.

— Моите източници ми казват, че може да си отиде до две седмици или два месеца, но не и повече.

Мидълтън замислено кимна, сякаш вестта за наближаващата смърт на Стансфийлд го натъжаваше.

— Имаш ли някаква представа кой ще го наследи като директор?

— Разбира се, че имам.

— Чул ли си някакви имена?

— Не. — Кларк поклати глава. — Ти си в администрацията, не аз.

— Е, като председател на Сенатската комисия по разузнаването ти също има какво да кажеш по въпроса.

— Само ги одобрявам. Твоят човек ни дава името. Ние само задаваме няколко въпроса и гласуваме „за“ или „против“.

— Прекалено много скромничиш — отвърна Мидълтън.

Ръдин през това време само клатеше глава и се опитваше да изчисти нещо от зъбите си.

— Със сигурност трябва да знаеш някои предложени имена.

— Не, не съвсем.

Ръдин извади клечката за зъби от устата си и излая:

— Ами Айрини Кенеди?

— Не, не съм чул да споменават името й, но мисля, че има добри шансове.

— О, Господи! Не говориш сериозно! — Ръдин се изправи над масата.

Кларк спокойно отвърна:

— И мога ли да попитам какво не е наред с Кенеди?

— Откъде искаш да започна? — контрира Ръдин.

— Откъдето пожелаеш.

— Първо, тя е вътрешен човек, а ние много добре знаем, че това проклето място не трябва отново да се ръководи от вътрешен човек. Трябва ни някой, който да почисти къщата. Някой, който стриктно да спазва контрола на Конгреса. А и в края на краищата, тя дори не притежава необходимата квалификация.

— Тя свърши много добра работа с Центъра за борба с тероризма — опонира му Кларк.

— Глупости, не вярвам и на един неин доклад, който изнася пред комисията. Тази жена е лъжец и мълчалив съучастник и проклет да съм, ако позволя тя да стане директор.

— От това, което току-що каза, излиза, че тя е идеалният човек за ръководител на разузнавателна служба. — Кларк не можа да не се усмихне. Всичко вървеше прекалено добре.

— Не е забавно, Ханк. Едно нещо е да лъжеш и заговорничиш, когато се бориш с враговете, но когато се изправят пред моята комисия, искам истината. А цялата работа е, че няма начин тази жена да ми я даде.

Кларк посочи към Ръдин.

— Ти някога замислял ли си се, че тя не иска да ти каже истината, защото знае, че ще съкратиш наполовина финансирането на нейното управление?

— Това не е нейна работа. Тя е длъжна по закон да докладва фактите пред моята комисия, но не го прави и това ме вбесява.

— Тогава трябва да възбудиш разследване срещу нея — пусна мухата Кларк. Знаеше, че Ръдин е лоялен член на партията. Да разследва Кенеди, означаваше да ядоса президента Хейс, който беше съпартиец-демократ. Ръдин би отбой и скръсти ръце. Беше разкъсван от лоялността си към партията, от една страна, и омразата си към ЦРУ, от друга.

— Нека успокоим малко топката — намеси се Мидълтън. В сегашното му нещастно състояние след случая с президента последното нещо, с което искаше Ръдин да се заеме, беше лов на вещици. Републиканците щяха да получат сериозна преднина, след като конгресмен демократ започнеше да преследва президента демократ. Като член на кабинета на същия този президент, последното нещо, което Мидълтън искаше, беше слушане в Конгреса. Тези слушания имаха навика да се проточват и веднъж започнеха ли, никой не знаеше кой може да пострада при кръстосания огън.

— Аз съм спокоен. — Кларк взе салфетката си и я сложи на масата.

— Добре. — Мидълтън погледна към Ръдин, сякаш за да го помоли да помълчи малко. После се обърна към Кларк: — Кого би искал да видиш като шеф в Ленгли?

Твърде лесно беше. Кларк си напомни да не прекалява. Можеше да разчита на себе си и на още двама като подкрепа, но беше още прекалено рано, за да се посочват имена.

— Както вече казах, не е моя работа да номинирам кандидати. Аз само ги одобрявам.

— Но ако избереш някого?

Кларк сви рамене.

— Нямам представа. Не съм мислил по този въпрос. — После добави през смях: — Не че има някакво значение.

— Може и да има — заяде се Мидълтън.

— Той се опитва да ти каже — включи се Ръдин, — че не харесваме идеята Кенеди да поеме Управлението. А от казаното от теб разбираме, че тя е изборът на президента. Готов съм да отида при него и да му заявя, че съм против номинацията на Кенеди. Като се има предвид колко шум вдигнах напоследък по въпроса, няма да се изненада много. С него постоянно се разминаваме и не можем да се видим на четири очи и да обсъдим проблема.