Винс Флин - Самотният играч

Ханк Кларк беше най-богатият от тримата. С общо състояние от над сто милиона долара той влизаше в списъка на петимата най-заможни политици във Вашингтон. Мидълтън беше наследил скъпо имение. То струваше осем милиона долара — жалко по съвременните стандарти за заможност. Мидълтън много се гордееше с факта, че досега не беше сменял банката, управляваща фамилните пари. Средствата му бяха вложени в същата банка, която се беше занимавала навремето със състоянието и на прадедите му. Кларк беше направил проверка. Приходите от инвестиции се състояха в някакви си осем процента през последните десет години. Изглежда, държавният секретар инвестираше парите си по старомодния начин. Плащаше големи хонорари на натежали банкери, които влагаха парите му в свободни от данъци общински облигации и в някои стари и надеждни индустриални обекти.

Конгресменът Ръдин беше малко по-добре. Изкарал в Конгреса трийсет и четири години, той можеше да се пенсионира още утре с пълна пенсия и надбавки. Разполагаше с достатъчно пари, за да поддържа до края на живота си икономичното си и пестеливо съществуване. Беше ги трупал грижливо през годините. Преди две години състоянието му се оценяваше на осемстотин хиляди долара. Именно тогава Кларк го убеди да повери парите си на финансови мениджъри, които да ги умножат. Само за две години хората на Кларк направиха от осемстотинте хиляди долара 1.7 милиона и Ръдин сега му беше задължен, да не говорим, че можеше да го почерпи поне един път в клуба.

Имаше време, когато сенаторът със стаж от Аризона щеше да се впечатли от подобно нещо, но вече беше надмогнал емоциите. Той съжаляваше двамата, които се въртяха нервно всеки път, когато сервитьорът носеше сметката. И сега, докато седеше на масата и мажеше топено сирене върху бейгъла, той се опита да предвиди колко време ще им трябва на тези двамата да разберат какво е намислил.

Кларк не възнамеряваше да пита държавния секретар защо е свикал срещата. Знаеше причината. Неговите шпиони в Белия дом и в Мъглявото дъно му бяха казали, че е станал инцидент между президента и най-висшестоящия член на неговия кабинет. Инцидент с участието на германския посланик, който инцидент се оказал много неприятен за Чарлз Мидълтън.

Ръдин ядеше сушено грозде. От време на време се навеждаше още по-близо до Мидълтън и му прошепваше събрана от негови собствени източници информация какво става в Централното разузнавателно управление. Когато се появи Кларк, Ръдин отклони вниманието си от Мидълтън.

— Ханк, чу ли какво се е случило вчера в Белия дом?

Кларк се престори, че не знае нищо и поклати глава. През следващите четирийсет секунди Ръдин му преразказа своята пламенна версия на случилото се в Овалния кабинет. Мидълтън седеше скован в сивия си костюм с папийонка. Кларк беше стъпил върху хлъзгава почва. Колкото и аматьорски да се държаха понякога Ръдин и Мидълтън, не можеше да се пренебрегне фактът, че те бяха едни от най-влиятелните и могъщи политици в града. Те бяха демократи, а той беше техен враг. Ако го заподозряха дори най-малко, че ги разиграва, това щеше да е краят.

Когато Ръдин свърши с бърборенето, Кларк остави сока си на масата и погледна към държавния секретар.

— Съжалявам, че е трябвало да преживееш такова унижение, Чарлз. Не е хубаво да те мъмрят пред други членове на кабинета. Но явно президентът е имал основание.

Преди Мидълтън да отговори, се намеси Ръдин. Неговото набраздено лице се изкриви в гримаса на неверие.

— И за какво основание говориш? Ти добре ли чу какво ти казах?

— Ал, този Хагенмилер се е срещал с лоши хора.

— Лоши хора! Това е историята на ЦРУ, а всички знаем колко струват техните приказки.

— Обсъждали сме го и преди, Ал. Имаме различия в мненията си за Ленгли.

Кларк отхапа от бейгъла и зачака неизбежната тирада.

— Жалкото и нищожно Централно разузнавателно управление е най-голямата загуба на пари в тази страна. Техните действия са противоконституционни, а те са опасност за бъдещето на демокрацията не само в страната, но и в целия свят.

Кларк се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.

— Не дойдох тук да ме агитират за нещо, с което никога няма да се съглася. А сега, ако има конструктивно предложение, което искате да дискутираме, да минем към него. В противен случай има и друга работа.

Ръдин поклати глава. Беше бесен, че приятелят му от Аризона не може да проумее истинската същност на ЦРУ. Мидълтън, както винаги дипломат, се намеси: