Винс Флин - Самотният играч

— Мисля, че си прав, приятелю. — Наум Кларк си каза: „Жалко, че няма да си жив, за да го видиш.“ — Как да постъпим?

— Според мен ще трябва да напусна страната за няколко седмици.

Кларк кимна.

— Съгласен съм с теб. Имаш ли някое място предвид?

— Няколко.

— Какво ще кажеш за моя остров?

Камерън се беше надявал сенаторът да му предложи своята уединена вила на Бахамските острови, но след последния провал не се осмели сам да го помоли.

— На острова ще е идеално. Така ще избегна митниците.

— Добре. Оставям на теб да обмислиш подробностите. Ти си много ценен за мен, Питър. Не мога да си позволя да те загубя точно сега.

Камерън се усмихна. Олекна му, щом сенаторът прие новините толкова добре.

— Няма да ме загубите, сър. Лично ще се погрижа за Рап, когато се върна.

— Хубаво. Кога тръгваш?

— Тази сутрин. Трябва да се отбия в кабинета си в университета и да уредя някои неща. След това отлитам.

— Няма изобщо да се прибираш у дома?

— Не. Вече си взех всичко необходимо.

— Добре. — Кларк стана и придружи Камерън до вратата. — Обади ми се, когато тръгнеш от кабинета, а после, когато кацнеш благополучно на острова.

— Непременно, сър.

На вратата Кларк постави ръка на рамото му.

— Питър, искам много да внимаваш.

— Благодаря, сър. Не се тревожете за мен. Мога да се грижа за себе си.

— Знам.

Двамата си стиснаха ръцете и Камерън си тръгна. Кларк веднага затвори вратата и се върна в кабинета си. Включи компютъра, влезе в Интернет и започна да пише съобщение до Полковника, в което му даваше много подробни инструкции. Накрая реши да прибави още едно изречение за вдъхновение. Когато свърши, изпрати съобщението и излезе от Интернет. Щеше да се е отървал от Камерън, преди да е станало обяд.

Донатела Ран седеше на пода на своята хотелска стая в поза лотос. Дишането й беше ритмично и леко, като нежни вълни, носещи се към тихия бряг. Беше спала добре. Години наред сънищата й бяха изпълнени с кошмари. Все едни и същи. Сънуваше или как убива демони, или как се гърчи по време на наркоманските си периоди, или и двете едновременно. Лицата на нейните жертви не й даваха мира през дългите часове от полунощ до изгрев. Първо опита да се отърве от кошмарите с помощта на наркотици. Резултатът беше предсказуем — пристрасти се към дрогата, нервите й се опънаха до скъсване. След месеци на лечение в една частна клиника в планината северно от Милано тя спря да използва приспивателни хапчета.

После й помогнаха мъжете. Но не какви да е мъже. С красота като нейната Донатела можеше да си позволи да е придирчива. Това й довлече нови проблеми и тя накрая изостави този вид бягство от реалността. От мъжете последователно мина на хипнозата, физиотерапията и масажите, акупунктурата, ароматерапията, билките — захващаше се с почти всичко, което й предложеха. Никое от тези средства не помагаше за период, по-дълъг от месец-два. След години борба накрая откри системата йога. Това се случи преди шест години и оттогава сънят престана да е проблем за нея. Така за първи път в живота си тя постигна вътрешен мир. Йога й помогна да опознае такива степени на релаксацията, каквито изобщо не си беше представяла. Спокойствието й позволи да спре да бяга от миналото си и да започне да мисли за бъдещето.

Ран седеше върху хавлия. Беше гола, с кръстосани крака и спокойно почиващи върху коленете й длани, отворени и сочещи нагоре. Позата й беше изпъната, но не и стегната. Брадичката й беше леко вдигната. Очите й бяха затворени, дишането — равномерно, а сърцето й биеше бавно и спокойно. Донатела си представи, че е седнала на терасата на красива вила с изглед към пленяващите вълни на езерото Комо. Често ходеше там, както мислено, така и в действителност. За нея, а и за повечето й сънародници това беше едно от най-красивите места в света. Място, където можеш напълно да се успокоиш, отпуснеш и отпочинеш, където никой не бърза и където никой не си гледа часовника. Там времето сякаш е спряло. Ран имаше малък имот там, петнайсетина метра от бреговата ивица. Засега й беше достатъчно, но се надяваше на някое по-спокойно и уединено кътче. Затова спестяваше пари, за да може да си купи къщата на мечтите си. Една от старите вили със стотина метра от брега и поне четирийсет декара гориста местност, където да прекарва спокойни, лениви следобеди. Тази мечта щеше да се сбъдне някой ден.

Слънцето обливаше с приятна топлина нейното гладко голо тяло, когато зазвъня телефонът й. Красотата на езерото Комо се изпари. Ран отвори очи. Изправи се бавно. Мобилният й телефон лежеше на бюрото. Донатела отвори капачето и прочете съобщението, дошло по електронната поща.