Винс Флин - Самотният играч

Райли го беше виждала да убива и преди. Беше убивал, за да спаси нейния и на други хора живот. Успокояваше се, че — най-общо казано — приятелят й беше добър, а убитите от него хора — лоши. Както и с това, че беше израснала в семейство на полицаи. Но като лед върху ударено място, въпреки че тези мисли уталожваха болката, те не решаваха проблема радикално. Работата, с която Рап си изкарваше хляба, я тревожеше. Не й даваше мира. Рап знаеше, че ако не се оттегли, ще я загуби, рано или късно. А тя му беше твърде скъпа, за да позволи това да се случи. Беше време да скъса с ЦРУ, да излезе от играта.

След като отби от Джорджтаун Пайк, той погледна часовника на таблото пред себе си. Наближаваше седем сутринта. Малко по-късно пое по пътя за вилата на директора Стансфийлд. Служители от охраната с автомати и забулени в черно като нинджи го пуснаха, без да проверят документите му. Рап се беше обадил предварително и беше предупредил Кенеди, че ще дойде. Паркира и влезе в къщата. Обикновено не обръщаше много внимание на външния си вид. Имаше обаче хора, които според него заслужаваха уважение и пред които се появяваше гладко избръснат и прилично облечен, за предпочитане в костюм. Директорът Стансфийлд беше един от тях. Сега Рап се чувстваше малко виновен, че идва с еднодневна черна четина на лицето, облечен в дънки и с бейзболна шапка на главата.

Почука на вратата и секунда по-късно му отвори мъж с голям белег на брадичката. Човекът от охраната на ЦРУ не беше много ентусиазиран да види своя нощен нападател.

— Как е челюстта? — попита Рап.

— Подута.

— Хубаво. — Рап мина покрай него. — Поне ще те научи да си по-бдителен следващия път.

Продължи по коридора към кабинета. Не го интересуваше дали бодигардът от ЦРУ го харесва. В тоя занаят няма място за харесване. Само се надяваше младокът да се поучи от грешката си.

Кенеди стоеше до шефа си и му четеше нещо от лист хартия. Когато видя Рап, тя му показа листовете от факса.

— Имаме информация за един от мъжете от миналата нощ.

— От Хорниг ли? — Беше пратил двама пленници при доктор Хорниг за разпит.

— Не. Идентифицирахме един от застреляните от теб. Казва се Джеф Дюзър. Бивш морски пехотинец, трийсет и пет годишен, осъден от военен съд и изхвърлен от Морската пехота за дълъг списък провинения.

— За кого работи?

— Още не знаем, но накарах някои хора да поработят по въпроса.

Рап погледна към Стансфийлд.

— Извинете ме за външния ми вид, сър. Нямах време да се преоблека и приготвя за срещата.

— Не е необходимо да се извиняваш. — Стансфийлд фъфлеше леко и беше замаян. — Къде е командир Коулман?

Кенеди отвърна вместо Рап:

— В Ленгли е, с Маркъс и неговите хора преглеждат досиета.

— На Държавния департамент ли?

— Не — отвърна Рап. — В Държавния департамент не откриха нищо и им казах да прегледат досиетата на Ленгли.

— Как е госпожица Райли?

Рап беше леко изненадан от въпроса на Стансфийлд. Никога не бяха говорили за връзката му с Анна.

— Добре е.

— Искаш ли да накарам президента да поговори с нея?

— Не… по-добре не. — Рап стоеше до камината, между Кенеди и Стансфийлд, и нервно пристъпваше от крак на крак. Искаше да приключи веднъж завинаги. Това беше и причината за идването му сега тук. Започна смутено: — Така и така сте само двамата, искам да обсъдя с вас нещо. — Стансфийлд и Кенеди отвърнаха с безизразни погледи. — Когато това свърши… щом открием кой е този Професор… Аз се оттеглям. — Никакво поклащане на глави, кимане, свиване на рамене, повдигане на вежди — нищо. Просто го наблюдаваха с онези техни всезнаещи погледи. — Сериозно говоря. И не можете да направите нищо, за да ме разубедите. Ще се погрижа за Професора и после излизам от играта.

Накрая се обади Стансфийлд:

— Неприятно ми е да го чуя, Мичъл. Твоите способности са незаменими.

— И преди мен е имало способни, ще има и след мен.

— Тези преди теб не можеха да се сравняват, съмнявам се, че и тези след теб ще ти бъдат в категорията.

— Ленгли ще си е същият.

— Не. Истината е, че Ленгли няма да е същият. Ако президентът успее да се наложи, Айрини ще ме наследи и ако наистина имаме късмет, тя ще се нуждае от теб.

— Е, боя се, че няма да съм на разположение. — Рап скръсти упорито ръце на гърдите си. — Достатъчно дадох.

— Да, така е, но бих искал да дадеш и още.

— Не. — Рап не можеше повече да ги гледа. Просто искаше да приемат желанието му.

— Мичъл, мога да разбера защо искаш да се оттеглиш. Айрини ми каза, че възнамеряваш да поискаш ръката на госпожица Райли и да се ожените. Аз не бих могъл да остана на бойното поле и в същото време да бъда добър съпруг и баща. Двете не вървят заедно. Но можем да ти намерим място вътре в Ленгли. Има толкова много работа за човек с твоя талант…