Винс Флин - Самотният играч

— Как се казваш?

— Дейв.

— Добре, Дейв, ето каква е сделката. Не ми харесваш. Ти отвлече приятелката ми и сега другарчетата ти седят в къщата ми. На теб ще ти хареса ли, ако отвлека някого, когото обичаш, и се самопоканя в дома ти? — Дейв поклати глава. — И аз така си мислех. Приятелите ми биха предпочели да ти вкарам куршум в главата и да те хвърля в оня боклукчийски камион ето там, но аз няма да го направя. Поне не засега. Ще ти дам възможност да останеш жив, но ако я оплескаш, дори и най-малко, с теб е свършено. Ясен ли съм?

— Да.

— Добре. Ще те изпратим в къщата, сякаш нищо не се е случило, с едно изключение. Ще имаш прикрепена към слабините лента с експлозив С 4, а детонаторът ще е у мен. Ако в някой момент реша, че си ни предал, ще ти пръсна топките и ти ще пукнеш на пода, след като кръвта ти изтече. Въпроси?

Мъжът преглътна тежко и поклати глава.

— Добре. — Рап се обърна към Коулман. — Сложи експлозива в гащите му и го закрепи здраво. Маркъс, сакото готово ли е?

— Секунда само.

Рап погледна Дейв в очите:

— Давам ти честната си дума. Ако ни сътрудничиш, ще пощадя живота ти.

На Коулман му отне малко повече от минута да закрепи лентата с пластичния експлозив. Рап успя за по-кратко време да опише на Дейв разположението на стаите в къщата и да го инструктира подробно как ще процедират по-нататък. След бърза проверка на връзката те се натъпкаха в колата на заложника си и потеглиха. Рап, Коулман и Стробъл седяха отзад, а Хакет — отпред. Микробусът ги следваше на дискретно разстояние. Коулман и хората му носеха картечни пистолети MP 5 със заглушители. Рап разполагаше само със своя сигурен „Берета 92 F“ с три резервни пълнителя с по петнайсет патрона. По пътя си към къщата изслушаха доклад за обстановката от хеликоптера. Всичко беше, както очакваха. Един човек стоеше на пост на предната веранда, втори — отзад, а други двама бяха вътре, по всяка вероятност в кухнята, до масата.

Когато отбиха към улицата, водеща до къщата, Рап нареди на Дейв да загаси фаровете и да спре. Обърна се към Стробъл:

— Щом свие по автомобилната алея, наведи се ниско, за да не те видят. Ще ти кажа кога да тръгнеш. — Потупа шофьора по рамото със заглушителя. — Ако те попитат защо си се забавил толкова много, кажи им, че готовото кафе се е свършило и е трябвало да приготвят прясно. Веднага след това ги питай къде е момичето.

Рап кимна на Коулман да излезе от колата. Щом той затвори вратата, Дейв попита:

— Със стрелба ли смятате да влезете?

— Ако се пресегнат за оръжията си, по-добре да са мъртви. Зависи от тях. Само залегни на пода, когато започне пукотевицата. Така няма да ти се случи нищо. — Пленникът поклати глава. — Какво има?

— Със сигурност ще се пресегнат за оръжията си.

— Тогава са мъртви.

Рап излезе от колата и заедно с Коулман и Хакет затича по пътя. Рап водеше. Парцелите в квартала си приличаха. Бяха тесни, с 30 до 60 метра брегова ивица, и продължаваха на дължина към сушата до около 150 метра. Деляха ги ивици дървета и храсти. Когато стигна втората къща преди неговата, Рап сви от пътя и тръгна през двора на съседа си. Луната се бе скрила, цареше виолетов мрак. Щом стигнаха до дърветата, Рап откри малка пътечка и мина по нея в следващия двор. Движеха се приведени. При следващата ивица дървета приклекнаха. Рап доближи микрофона до устата си и поиска доклад за обстановката от хеликоптера. Оттам казаха, че нищо не се е променило.

Рап грабна Хакет за врата и го доближи до себе си. Посочи му към водата и прошепна в ухото му:

— На около шест метра от скалата има пътека, която води от двора на Хари в моя.

— Кой е Хари?

— Съседът ми. Не се притеснявай за него. Той е на осемдесет и една и е глух като тъпан. Слушай сега. Двамата, които стоят на пост, са мъртъвци. Няма да имаме време да се церемоним с тях. Не разполагаме с белезници, нито пък с достатъчно хора да ни прикриват. Когато дам сигнал, искам да застреляш твоя човек в главата. Някакви проблеми?

Хакет не се развълнува особено. Нямаше да му е за пръв път.

— Не — отвърна, без да се замисля.

— Добре. — Рап го потупа по ръката. — Тръгвай.

Хакет се отдалечи тихо в мрака. Рап повика Стробъл по радиостанцията.

— Дан, кажи му да тръгва. — Почака секунда и каза: — Маркъс, искам постоянно наблюдение, щом влезе в къщата.

По телевизията течеше шоуто на Конан О’Браян. Джеф Дюзър протегна ръце над главата си и се прозя бавно и продължително. Напоследък сънят не му достигаше. Твърде много работа!