Винс Флин - Самотният играч

Мъжът се поколеба. Доста странен въпрос от човек, когото изобщо не познаваш!

— Да.

— Имаш ли връзка?

Шофьорът потупа лявото си ухо.

— Да, твоят човек ми има честотата.

Рап посочи към бензиностанцията:

— Спри до онези колонки там. Точно зад онзи „Краун Виктория“. Слез от колата и почни да зареждаш. Ще ти кажа какво да правиш по-късно.

Върна се отзад при Дюмонд.

— Можеш ли да ми покажеш магазина, Маркъс?

Дюмонд кимна. Четири секунди по-късно те гледаха изображението на магазина. Рап го потупа по рамото и отново си сложи слушалките.

— „Везни 3“, имаме колата. Моля, върнете се при къщата и ни информирайте при евентуални промени.

— Прието, „Дева 1“. Връщаме се при къщата.

Рап затвори вратата към шофьорския отсек и тримата се скупчиха пред екрана.

— Маркъс, всичко записваш, нали?

— Да.

Шофьорът на колата не се виждаше никъде в магазина, затова Рап каза:

— Дай ни поглед върху колата и провери регистрационния номер.

Камерата се фокусира върху задния номер на седана.

— Мамка му! — простена Коулман.

Рап реагира по същия начин.

— Какво има? — учуди се Дюмонд.

— Колата е с правителствен номер — поясни Скот.

— Нищо, пак го провери — каза Рап.

— Мич, това усложнява нещата.

— Може би, а може би не.

— Какво искаш да кажеш с това „може би“? Тук няма „може би“. Ако тоя е федерален агент, ще си имаме проблеми.

— Ще видим. Маркъс, покажи ни магазина.

Мъж с пясъчноруса коса, облечен в костюм, стоеше на касата.

— Това не е Професора — отбеляза Коулман.

— Има ли някой друг в магазина?

Дюмонд повъртя джойстика. След секунда отново фокусира картината върху мъжа на касата.

— Май че е сам.

Мъжът извади портфейл и подаде на касиерката пари. Рап стисна Дюмонд за рамото:

— Кажи на шофьора да се връща в микробуса.

Дюмонд предаде нареждането и след няколко секунди чуха вратата отпред да се затваря. Погледите им бяха приковани в екрана, докато наблюдаваха как мъжът в магазина взима кутия с четири стиропорови чаши. В едната си ръка държеше и бяла найлонова торба.

Рап заговори тихо:

— Кажи на шофьора да паркира вляво от седана.

Докато Дюмонд повтаряше заповедта, Рап свали слушалките и извади беретата със заглушител. Коулман направи същото. Когато шофьорът започна да мести микробуса, Дюмонд пренасочи камерата на покрива върху целта. Спряха тъкмо докато мъжът слагаше напитките върху покрива на колата си, за да си отключи вратата.

Рап рязко отвори вратата и скочи на асфалта откъм гърба му. Мъжът понечи да се извърне, Рап вдигна лявата си ръка и стовари дръжката на пистолета върху жертвата си. Хладната стомана уцели тила на мъжа, той се олюля. Рап го хвана под мишницата, Коулман го сграбчи от другата страна. Замъкнаха го в микробуса и го пуснаха на пода. Рап го пребърка за оръжие. Откри кобур с пистолет на глезена. Коулман извади другия пистолет от раменния кобур и взе ключовете от колата му.

— Какво да правя с возилото? — обърна се към Рап.

— Карай след нас. Малко по-надолу по пътя има промишлен район.

Промишленият район бе изпъстрен с двуетажни офиссгради и складове. Микробусът и седанът свиха навътре. От другата страна на улицата имаше магазин с бар. Хакет и Стробъл паркираха пред бара и започнаха да наблюдават улицата. Когато Коулман отвори страничната врата на микробуса, съзря Мич Рап, затиснал с колене ръцете на пленника им, опрял дулото на пистолета в дясното му око.

— Посочи ми една-единствена причина да не те убивам! — процеди Рап.

Коулман се качи и затвори вратата.

— Какво казват личните му документи?

— Нямах време да ги прегледам. Бяхме увлечени в разговора, нали? — Той натисна по-силно заглушителя в окото на пленника. — Специален агент Сейлъм от ФБР — прочете Рап и впери яден поглед в мъжа. — Би ли ми казал какво, по дяволите, правеше в моята къща?

— Не знам за какво говориш.

Рап се обърна към Коулман и кимна към Дюмонд:

— Дай му документите да ги провери. — А на жертвата си каза: — Не ме карай да повтарям. Какво правехте в моята къща? Онази край залива, от която излезе само преди пет минути?

Единственото отворено око на пленника се въртеше трескаво.

— Казвам ти, не знам за какво говориш!

— Последен шанс. Кажи ми за какво бяхте в къщата ми и какво правихте с Анна Райли.

— Нали ти казах, нямам и най-малка представа за какво говориш. Знаеш ли какви неприятности ще си навлечеш, задето си отвлякъл федерален…