Винс Флин - Самотният играч

— Една от колите напуска.

— Виждаме я. — Рап свали микрофона, погледна към Дюмонд и изрече с досада: — Провери къде се намираме и му кажи да настъпи педала докрай! — После отново приближи микрофона до устата си. — „Везни 3“, можете ли да поддържате контакт с две цели?

Отговорът дойде с известно закъснение:

— Зависи на какво разстояние се намират една от друга.

— Дръжте под око и двете, докато можете.

Дюмонд остави вратата към шофьора отворена и си седна отново на мястото.

— Каза, че току-що сме минали Куин Ан Роуд.

— Това означава, че трябва да стигнем при отбивката на Мъди Крийк до пет минути. — Рап се обърна към Коулман: — Кажи на момчетата зад нас да се приготвят за действие.

После гледа екрана и слуша разясненията на техника за посоката на движение на следената кола. В мислите си се върна към Анна. Трябваше да реши бързо дали хеликоптерът да продължи да наблюдава къщата, или да следва колата.

Коулман разбра за какво си мисли Рап.

— Къщата няма да избяга. — Рап не отговори, само продължи да гледа екрана. Коулман повтори: — Чуваш ли ме? Казвам, че…

— Чух те.

Подсигуреният телефон на конзолата пред Дюмонд зазвъня. Дюмонд грабна слушалката, послуша секунда-две и я подаде на Рап.

— Айрини е. Иска да знае какво става.

— Мич, в тази кола може да е Професора! — настоя Коулман.

— Знам, знам. Маркъс, не мога да говоря с нея точно сега!

Пилотът на хеликоптера се обади:

— Ще трябва да изберете между колата и къщата.

— Не можем да си позволим да загубим контакт с колата — настоя Коулман.

Дюмонд отново протегна слушалката.

— Тя настоява!

На Рап му идваше да изскубне телефона от конзолата и да го изхвърли през вратата. Овладя се с усилие. Свали микрофона пред устата си и произнесе:

— „Везни 3“, продължавайте с колата. — После рязко свали слушалките, грабна телефона и изръмжа: — Какво има?

Рап беше самотен боец до мозъка на костите си. В екип беше силен само ако бе водач и другите го следваха безпрекословно. В занаят, изтъкан от егоцентризъм, за него бе по-лесно да работи сам. Никога не се чувстваше виновен и не се извиняваше за поведението си. Резултатите говореха вместо него. Неговото правителство го беше изпращало на десетки опасни мисии и той беше постигнал основната цел във всяка от тях.

Стиснал силно телефонната слушалка в ръка, той рече:

— Айрини, в момента наистина съм много зает.

— Знам, но искам да ме държиш в течение.

— Има най-малко четирима души в къщата ми — тросна се Рап, — които очевидно не съм канил. Мисля, че Анна може да е там, но не съм сигурен. Една кола току-що тръгна от къщата. Смятаме, че зад волана може да е Професора. Маркъс сигурно вече ти е казал всичко това. В момента съм затънал до шия в работа, Айрини. Ще ти се обадя, когато ми потрябва нещо. — И тресна слушалката. Обърна се към Дюмонд с почервеняло от гняв лице: — Ние сме на бойното поле, а не в Ленгли! Тук аз командвам и очаквам заповедите ми да се изпълняват дословно. — После продължи към Коулман: — Очаквам от теб съвети и имам нужда от тях, но когато е време да се действа, няма място за дебати. Ясен ли съм?

Коулман и Дюмонд кимнаха — Коулман, защото прекрасно разбираше, че е необходима ясна командна верига, а Дюмонд — от страх. Миг по-късно Дюмонд каза:

— Колата спира.

Рап извъртя рязко глава и погледна към монитора. Седанът спираше на една бензиностанция. Той се опита да отгатне къде се намира тя. Викна на шофьора отпред:

— Колко още има до Соломонс Айлънд Роуд?

— В момента стъпваме на него.

— Завий на юг, после веднага мини в лявото платно и се приготви да свиеш в бензиностанцията на „Ексън“. — Сетне се обърна към спътниците си: — Изключи част от светлините, Маркъс. Скот, кажи на момчетата, че има бензиностанция на „Стандарт“ отдясно, като минем по отбивката. Да паркират пред нея и да чакат, ако имаме нужда от подкрепа.

Микробусът намали и Рап провря глава при шофьора. Докато отбиваха вдясно по Соломонс Айлънд Роуд, погледна към отсрещната страна на пътя, където се намираше бензиностанцията на „Ексън“. Забеляза тъмносиния седан, паркиран пред магазина. Трябваше да мисли бързо. Шофьорът на техния микробус бе облечен в черен панталон и бяла риза с черна папийонка. Изглеждаше точно както би трябвало — като сервитьор от фирма за обслужване по домовете.

— Колко бензин имаме?

— Резервоарът е пълен на три четвърти.

— Имаш ли у себе си кредитна карта?