Винс Флин - Самотният играч

„Твоят обект ще си бъде в кабинета във Фънгър Хол на университета «Джордж Вашингтон» приблизително от 8.15 до 8.30 часа. После ще напусне страната за известно време. За предпочитане е да се срещнеш с него във или около кабинета му. Местоназначението му е Карибско море. Ако не се срещнете тази сутрин, ще трябва да го търсиш на Бахамските острови. За предпочитане е да се погрижиш за него още тази сутрин. Клиентът ни предлага още 25 К, ако завършиш сделката, преди да е напуснал страната.“

Ран погледна към часовника до леглото. Щяха да й трябват петнайсет минути, за да се приготви, и още около девет, за да излезе от хотела и стигне до кабинета на Камерън. Миналата вечер беше изчислила времето, докато разузнаваше квартала. Трябваха й само няколко секунди, за да вземе решението. Можеше да пристигне там достатъчно рано, за да има време да реши дали да продължи, или да отмени операцията. Влетя в банята и прибра с шноли красивата си кестенява коса. Нанесе фон дьо тен на лицето и ръцете си, като промени цвета на кожата си от маслинен на по-светъл. После си сложи бельо, черен клин до под коленете и памучна фланелка с дълъг ръкав. Отгоре облече дълга бежова рокля от лен. За да завърши маскировката, внимателно си сложи пясъчноруса перука, дълга до раменете.

Прибра козметиката и тоалетните си принадлежности в една от найлоновите хотелски торби, която мушна в куфарчето си. Обу чифт бели маратонки и застана пред голямото огледало. Облеклото не можеше да скрие хубавата й фигура, но това беше целта. Донатела го наричаше „камуфлаж на съпруга-домакиня от предградията“. Можеше да отиде облечена в него във всеки град из Америка и щеше да се слее с хората перфектно.

Затвори куфарчето си, заключи го и го остави до вратата. На път за университета щеше да се обади на рецепцията и да помоли пиколото да го свали долу. Излезе от стаята с голяма чанта на рамо и се качи в асансьора.

Рап стигна до „Сейфуей“ няколко минути по-рано от другите. Изучаваше черно-бялата фотография и краткото досие, които му бяха пратили по факса в дома на директора. Беше деветдесет и девет на сто сигурен, че никога не е виждал Питър Камерън. Това изключваше враждата на лична основа. Камерън явно работеше за някой друг. Маклийн шофираше внимателно. Това даде на Рап възможност да помисли по-мащабно върху ситуацията. Досега беше съсредоточен върху себе си и върху начина, по който събитията от миналата седмица го засегнаха лично. Сега започваше да различава голямата картина.

Никога преди не беше виждал Стансфийлд или Кенеди толкова притеснени. Колкото повече мислеше, толкова по-добре ги разбираше. Ако Камерън работи за чуждестранно разузнаване, големият въпрос е: от колко време и каква информация е предал досега? И за да се влошат нещата още повече, този човек беше консултант на Комисията по разузнаването, което означаваше, че все още има достъп до секретна информация. В сравнение с вредата от него скандалът с Олдрич Еймс щеше да изглежда като детска игра.

Преди Рап да си тръгне, Стансфийлд му беше представил цялата сериозност на положението. Камерън трябваше да бъде заловен жив и това трябваше да стане възможно най-тихо. Никакви зрелищни сцени, никакви действия, които биха могли да предизвикат вниманието на полицията и медиите. Дори от Управлението не трябваше да разбере никой. Стансфийлд беше непреклонен — ЦРУ не трябваше да знае за случая. Той стовари целия проблем върху раменете на Рап. Рап можеше да прибегне до известна поддръжка от страна на Айрини и Центъра за борба с тероризма, но само толкова. Случаят „Камерън“ трябваше да бъде запазен в тайна.

Когато пристигна микробусът, Рап излезе от колата си и се качи в него. Отзад го чакаха Дюмонд и Коулман. Хакет и Стробъл седяха в паркирания „Форд Експлорър“ на Уисконсин Авеню. Микробусът излезе от паркинга, зави наляво и се насочи на юг по Уисконсин. Апартаментът на Камерън се намираше на по-малко от километър оттук. На върха на хълма завиха надясно по улица R и значително намалиха скоростта. Библиотеката „Дъмбъртън Оукс Рисърч Лайбръри“ се падаше вляво. Старата сграда във федерален стил беше разположено върху един от най-скъпите имоти в Джорджтаун.

Рап взе осигурената срещу подслушване радиостанция „Моторола“ и заговори:

— Момчета, искам да отидете на улица Q и да паркирате там. Ние първо ще влезем и ще проверим.

Дюмонд се обърна към Рап:

— Ще минем бавно покрай сградата. Ще я сканирам с микрофоните с пряко насочване и ще се опитам да разбера има ли някой в апартамента.