Винс Флин - Власт

Тя отвори уста, за да каже още нещо, но президентът постави ръката си на коленете й.

— Мисля, че Джак беше достатъчно ясен. Аз съм съгласен с него. В това, което казва, има смисъл.

— Защо трябва да търсите някакъв смисъл? — продължаваше да упорства тя.

— Валъри! — погледна я косо президентът.

— Извинете, опитвам се да намеря някакъв изход от тази бъркотия.

Хейс не й обърна внимание и погледна към Уорч.

— Сега какво ще правим? — попита.

Уорч едва се сдържа да каже, че нямаше да са в тази бъркотия, ако госпожица Джоунс се беше съобразила с порядките за сигурност на Тайните служби, но сега не беше най-подходящият момент. Щяха да обсъдят това по-късно. Той се замисли върху въпроса на президента. После погледна към вратата на бункера.

— Екипът за бързо реагиране на ФБР е най-добрият. Сигурен съм, че дори в този момент кроят планове как да проникнат в сградата — отвърна Уорч.

Рафик Азис се усмихваше, докато гледаше на екрана на компютъра как сметката в швейцарската банка се увеличава. До един час неговите хора в Иран щяха да започнат да прехвърлят парите в различни сметки. Той побеждаваше, но постиженията му бяха помрачени от отвличането на неговия учител фара Харут. Азис се зачуди какво щяха да изкопчат от него. Харут беше як мъж, но никой не е достатъчно силен, за да устои на мъчения.

Замисли се дали да не се отклони от първоначалния план и да поиска учителят му да бъде освободен. Реши да не го прави. Имаше вероятност Харут да е пленен от другиго, не от американците. Може да го бяха хванали израелците или англичаните. Ако поискаше Харут да бъде освободен, това можеше да доведе до прибързана атака, за която Азис в момента не беше готов. Той трябваше да залови президента, иначе шансовете му да остане жив бяха нищожни.

Засега щеше да се придържа към плана. Беше време отново да говори с ФБР. Азис се беше приготвил да убие още един заложник в десет, но американците бяха започнали да прехвърлят парите. Вече наближаваше обяд и почти цялата сума беше прехвърлена. Той взе слушалката и избра номера на командната зала на ФБР. След две позвънявания от другата страна се чу дълбокият глас на Макмахън.

— Вие удържахте на думата си — каза Азис, — а аз ще удържа на моята. В дванайсет часа ще освободя една трета от заложниците. Дръжте хората си по-далеч от сградата. Не искам да виждам нито един на улицата! Иначе ще открия огън. Разбрахте ли ме?

— Да. През коя врата ще пуснете заложниците?

— Това не ви засяга. Утре в седем сутринта ще ви кажа какво е второто ми искане. Дотогава не искам да се чувам с вас. — Терористът затвори и погледна часовника си. Беше 11.53 часът. Азис реши да освободи заложниците веднага. Това щеше да изненада ФБР. Той се съмняваше, че командосите ще опитат нещо толкова рано, но след екзекуцията на съветника по националната сигурност трябваше да бъде нащрек.

Анна Райли беше уморена. Терористите им бяха разрешили да отидат до тоалетната и тя беше успяла да изпие няколко шепи вода от мивката. Тогава беше разбрала колко е гладна. Същият терорист отново я беше последвал в тоалетната и отново не я беше оставил на спокойствие.

Сега, когато се бе върнала в стаята, тя погледна крадешком към терориста. Той не сваляше очи от нея. Тя се зачуди кога точно щеше да я изведе навън и дали щеше да бъде сам, или и с други. Започна да й прилошава. Тя скри лице в дланите си.

Рафик Азис влезе при заложниците и ги огледа един по един.

— Няма да ви нараня — извика той с ръце на кръста. — Ако ви потупам по рамото, това означава, че трябва да се изправите и да застанете до стената край вратата. Ако правителството ви не ни създаде проблеми утре, ще освободя още една трета от вас. — Разбира се, нямаше такива намерения. — Ако някой от вас говори или не иска да се подчини, ще го върнем при останалите — продължи след малко. Сетне започна да потупва един по един заложниците, които се намираха най-близо до него. Тези, които бяха по-далеч от вратата, бързо разбраха, че няма да стигне до тях. Някои изплака. — Тишина! — кресна Азис. — Куршум ли си просите?

Анна Райли не можеше да повярва. Молитвите й бяха чути! Щяха да я освободят! Тя смушка Стоун Алигзандър и да се изправи. Той още не разбираше какво става. Азис потупа по рамото първо Анна, а после — и Алигзандър. Докато вървяха към вратата, тя не можеше да се отърве от усещането, че сънува.

Изведнъж някой я хвана за ръката и я задържа. Алигзандър продължи като в транс към останалите освободени.