Винс Флин - Власт

— Да, господин генерал. — Със съдействието на авиокомпаниите Отряд „Делта“ бяха изпратили свои хора на летищата, за да се обучат като стюарди, механици, помощен персонал и в други професии, които можеха да бъдат от полза при отвличане на самолети. От време на време началниците правеха внезапни проверки на летищата, за да проверят на какво ниво е охраната.

— Добре — продължи Флъд. — Решихме да използваме Отряд „Делта“ като наблюдатели по летищата и в случай че ни потрябва намеса от въздуха. Генерал Кембъл ще ви запознае с подробностите по-късно. — Генералът насочи вниманието си към командващия „Тюлен — Група 6“ Дан Харис. — На тюлените са отредени две роли. На първо място те ще трябва да помогнат на ФБР и на „Делта“ в поставянето и обезвреждането на експлозиви. Втората им задача ще бъде да се превърнат в преследвачи. Ако Азис напусне страната, те ще го подгонят. — За тюлените Флъд имаше и друг план, но той беше секретен. — Директор Роуч и аз решихме, че командващ операцията ще бъде генерал Кембъл. Доктор Айрини Кенеди от ЦРУ ще даде кратък отчет, свързан с разузнаването, когато приключа. Към всеки отряд ще бъдат прикачени и агенти от Тайните служби, които ще предоставят информация за плановете на Белия дом и на Западното крило, където смятаме, че държат повечето от заложниците. — Флъд замълча и погледна часовника си. — До девет тази вечер искам всички екипи да са заели позиции и да са готови да се намесят. Това означава, че ни остават още осем часа. — Генералът изгледа членовете на Обединеното командване един по един. — Мъжете от трите отряда са основната ни ударна сила. Ако поискат нещо, трябва да го получат. Сега доктор Кенеди ще ни запознае с информацията от разузнаването. Оттук нататък директор Роуч поема нещата в свои ръце. Аз и директор Стансфийлд трябва да се заемем с друго. — С тези думи командващият се изправи и тръгна към вратата. Директорът на ЦРУ го последва.

На прага Флъд спря и се обърна към един от сътрудниците си.

— Изчакай тук пет минути и после доведи адмирал Де Воу и командир лейтенант Харис в кабинета ми.

Картите на Белия дом бяха разпънати върху голямата маса. Мич Рап кимаше, докато Милт Адамс му показваше къде се намира един таен проход, който не беше отбелязан на картата. Адамс се беше преоблякъл в син костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка.

— Тази врата е фалшива, така ли? — попита Рап.

— Не съвсем. Вратата може да се отваря, но винаги е заключена.

— Тогава как ще минем през нея? Може би ще трябва да я взривим?

— Не. — Адамс се засмя. Бръкна в джоба си и извади връзка ключове. — Това — хвана един от ключовете — е ключ С.

— Какво е ключ С? — отново попита Мич Рап.

— Ключ С — заговори Адамс драматично — ти позволява да влизаш на специални места. Всички агенти от охраната на президента разполагат с такъв. Този ключ отваря хранилищата за оръжие и — Адамс посочи на картата — вратите, които водят към несъществуващи места.

Рап взе ключа и го разгледа. Беше започнал да харесва възрастния човек. Той си знаеше работата и ако Мич не грешеше, винаги можеше да му се довери.

— Ако този ключ е толкова важен, защо един е останал у теб, когато си се пенсионирал?

— Колко пъти още ще трябва да ти повторя? — попита Адамс. — Аз съм създал това място! Всички онези агенти, които се разхождат важно вътре, си мислят, че от тях зависи нещо, но всъщност аз създадох всичко това. Когато трябваше да се свърши нещо, обикновено викаха мен.

— Спокойно, Милт. Вярвам ти. Просто ми беше любопитно.

— Ти си един смешник, господин Таен агент. — С рязко движение Адамс удари Рап в корема.

В този момент вратата на кабинета се отвори и вътре влязоха Стансфийлд и генерал Флъд. Още на прага генералът започна да разкопчава куртката си.

— Това трябва да е Милт Адамс — възкликна Флъд и протегна ръка. — Радвам се да се запознаем, господин Адамс. — После посочи директора на ЦРУ: — Познавате ли Томас Стансфийлд?

— Не — поклати глава Адамс и протегна ръка.

На лицето на Стансфийлд се появи подобие на усмивка.

— Много съм слушал за вас. — Двамата се здрависаха. — Генерал Флъд ми каза, че сте се били с пехотинците при Иво Джима.

— Да. Шести стрелкови батальон.

За миг в стаята настъпи тишина.

— Мич ни каза, че вие сте открили начин да проникнем в Белия дом — каза генералът.

— Да. — Адамс посочи нещо на картата.

Сега плаваше в свои води и всичко вървеше прекрасно с едно изключение. Вместо да казва аз всеки път, когато обясняваше нещо, казваше ние. Стансфийлд усети това и започна да хвърля странни погледи към Рап. Милт Адамс беше предложил на Рап знанията си, а командосът беше оценил помощта му и го беше довел със себе си. Все още обаче не се беше сетил как да представи идеята си на шефа си.