Винс Флин - Власт

— Скапаната кучка е изпаднала в шок!

— Какво?

— Тътуайлър… В шок е… Не е издържала. Не може да говори… Сега е на път за болницата.

— Страхотно! — изстена Бакстър и затвори очи.

— Но това не бива да ни отчайва. Ще кажа на моите хора да пуснат слуха, че идеята е била на Мардж, а после ще накараме Роуч да поеме пресконференцията. Така оставаме сухи.

— Засега — отвърна Бакстър. — Нещата ще се влошат. Ще трябва да щурмуваме тази проклета сграда и ще загубим повечето от заложниците. Стана, както ти казах вчера, Далас. Прецакаха ни! — вицепрезидентът едва се владееше. — Ще си изцапам ръцете с кръвта на много хора и името ми завинаги ще остане свързано с тази шибана бъркотия!

Кинг поклати глава.

— Нищо не е свършило. Ако има начин да излезем сухи от всичко това, аз ще го намеря. — Той потърка ръце, сякаш за да ги стопли. — Мардж вече не може да участва, затова ще вкараме в играта директор Роуч. Ако онова откачено копеле пусне една трета от заложниците, ние двамата ще отидем да се срещнем с тях пред пресата. Няма да е зле да се възползваш от това, но когато той отправи следващите си искания, ще трябва да стоиш настрана. Още нищо не е свършило, Шърман. Не губи надежда!

Не можеше и дума да става някой да спи. Когато Уорч разбра, че се опитват да пробият вратата на бункера, събуди всички.

За да не позволи на напрежението да завладее хората, направи график, по който всички трябваше да се редуват да пазят на вратата. Събраха всички мобилни телефони и ги изключиха. Оставиха включен само един, от време на време щяха да сменят батериите.

Докато един от агентите проверяваше дали имат връзка, друг стоеше до входа. На други двама агенти беше възложено винаги да стоят между президента и вратата. Докато четиримата изпълняваха задълженията си, останалите си почиваха. Двата екипа се сменяха на четири часа. Единствено Уорч не даваше дежурства.

С мобилен телефон в ръка той се приближи до вратата и постави длан върху нея. Прокара нервно пръсти през оредяващата си коса. Опита се да си припомни как беше конструиран бункерът. Съоръжението трябваше да издържи на бомбена атака, стига да не става дума за пряко попадение. Но не знаеше дали ще удържи на бормашините.

Специалният агент погледна към президента, който седеше на един от диваните заедно с началника на своя екип. Президентът забеляза Уорч и му махна.

Хейс обикновено се бръснеше по два пъти на ден. Вече беше пропуснал два пъти обичайното си бръснене и лицето му беше покрито с гъста сива брада. Сакото и вратовръзката му бяха захвърлени на облегалката на дивана, където беше спал.

— Джак, моля те, свали си вратовръзката. Кажи и на хората си да направят същото — каза президентът.

Веднага след нападението Уорч бе захвърлил вратовръзката си в пристъп на ярост. Сега, двайсет и четири часа по-късно, бе загърбил чувствата си и отново я беше сложил. Безупречното облекло показва уважение към работата.

Уорч кимна.

— Нещо ново?

— Опасявам се, че няма — отвърна агентът.

— Сигурен ли сте — заговори Валъри Джоунс, — че това не са нашите хора, които се опитват да проникнат вътре?

— Не са — изрече Уорч.

— Сигурен ли сте? — повтори Джоунс.

Уорч въздъхна.

— Няма логика нашите хора да се опитват да влязат в бункера с бормашини. Те знаят кода за достъп. Трябва само да го въведат — и готово. Това направихме ние, за да влезем.

— Ами ако терористите са повредили клавиатурата? — не спираше Джоунс.

Търпението на Уорч беше на изчерпване. Вече бяха говорили за това. Реши, че за последен път дава обяснения.

— Зад тази врата… — Уорч посочи зад себе си — има втора стая. В нея има две стоманени подсилени врати. Едната води към тунела, от който дойдохме, а другата отива към мазетата на трето ниво. Пак ви казвам, че хората ми имат кода за достъп и няма смисъл да пробиват вратата с бормашини.

— Не ме разбрахте. Попитах какво ще стане, ако терористите са повредили клавиатурите и на тези две врати…

— Госпожице Джоунс, вие не ме слушате. — Уорч се насилваше да запази спокойствие. — Ако нашите хора се опитваха да пробият вратата, вече щяха да са се обадили и да са ни казали. — Уорч посочи съседната маса, където бяха подредени радиостанции и мобилни телефони. — Те нямаше да заглушават комуникациите ни и в същото време да пробиват вратата. — Уорч се опитваше да не си създава повърхностно мнение за хората, но тази Валъри Джоунс започваше вече да му лази по нервите.