Винс Флин - Власт

На вратата Азис блъсна жертвите си навън. Шварц и жената полетяха напред и паднаха на паважа. Азис викна да тръгват. Жената ридаеше, по лицето на Шварц се търкулна сълза. Той се изправи бавно и помогна на секретарката си.

Застанал на прага, Азис гледаше как двамата заложници се приближават към северния портал. Когато стигнаха на половината път, той вдигна автомата си и се прицели.

— Спрете! — извика. Когато съветникът по националната сигурност се обърна, за да види какво става, Азис вече държеше главата му на мушка. Натисна спусъка, автоматът отскочи. После се прицели в жената. Дръпна спусъка, оръжието излая късо. Когато жената се отпусна върху тялото на Шварц, Азис изстреля още един откос върху тях.

Сетне свали оръжието и затръшна вратите зад себе си. Преди да тръгне към мазето, отново зареди експлозивите на вратата. Очите му бяха изпълнени с дива омраза. Дишаше тежко. Влетя в Оперативната зала и сграбчи слушалката.

— Още ли сте там? — изкрещя.

Скип Макмахън държеше слушалката до ухото си и гледаше през прозореца. Беше познал убития мъж. Мардж Тътуайлър седеше потресена. Айрини Кенеди поклати тъжно глава.

— Тук съм — отговори Скип.

— Кой се обажда? — извика Азис.

— Специален агент Скип Макмахън от ФБР.

— Добре! И повече да не сте посмели да ме обиждате с онази жена. Не съм променил исканията си! Ще убивам по един заложник на всеки кръгъл час, докато не прехвърлите парите на сметките, които ви дадох. Когато го направите, ще освободя една трета от заложниците. Не забравяйте! По един заложник на всеки кръгъл час! Разбирате ли?

— Разбирам, но не мислите ли, че един час е наистина малко време?

— Чуйте ме, господин Макмахън — заговори Азис. — Аз познавам законовите ви разпоредби. Сега, след като убих двама заложници, вие трябва да изпратите вашия екип за бързо реагиране. Ако го сторите, ще вдигна тази прекрасна сграда във въздуха заедно с всичките заложници. Ние с хората ми ще се превърнем в мъченици. Това ви е известно. — Арабинът замълча за момент. — Но не е нужно да стигаме до крайности. Единствената причина, поради която убих тези двама души, беше глупостта на вашия главен прокурор. Ако играем по правилата, никой няма да пострада. Толкова е просто! Разбрахте ли ме?

— Да.

— Добре. Оттук нататък, господин Макмахън, ще разговарям само и единствено с вас. Сега ще чакам да прехвърлите останалите пари. — Азис спокойно постави слушалката на вилката. Знаеше точно по какъв начин да ги манипулира.

Вицепрезидентът и останалите седяха в пълна тишина в конферентната зала. На вратата някой почука, но не отвори веднага. След няколко секунди вътре влязоха Макмахън и Айрини Кенеди.

— Кого убиха? — попита директорът на ФБР Роуч.

— Не знаем коя е жената, но мъжът беше съветникът по националната сигурност на президента господин Шварц — отвърна Кенеди.

Всички присъстващи наведоха глави. Всички бяха работили със Шварц и много го харесваха.

— Ако му дадем парите, ще удържи ли обещанието си? — попита след дълго мълчание вицепрезидентът.

— Мисля, че да — отвърна Кенеди.

Бакстър сви устни. Това искаше да чуе! Далас Кинг се наведе и зашепна нещо в ухото му.

— Ако започне да убива по един заложник на всеки кръгъл час, тогава ще загазим. Не ме интересува колко ще струва, но ако това ще освободи една трета от заложниците, предлагам да го направим.

Бакстър кимна, а Далас се облегна назад. Кинг беше прав. Бяха хванати натясно. Колкото до Бакстър, за него имаше две възможни решения на проблема и едното беше напълно немислимо. Вицепрезидентът погледна директора на ФБР.

— Браян — заговори, — ще задействаш хората си да прехвърлят и останалите пари в сметката му. Решавам да изчакаме, докато не освободи една трета от заложниците, и тогава да мислим. Някакви въпроси? — Всички поклатиха глави. Бакстър отново погледна директора на ФБР: — Обади ми се, ако имаш проблем, и се постарай да свършиш работата до един час. Не ни трябва да убива още заложници!

Роуч кимна и двамата с Макмахън напуснаха залата.

Шефът на ЦРУ не беше работил досега с вицепрезидента по време на криза и се опитваше да придобие представа за него. Бакстър сякаш забравяше, че е част от тази криза. Това притесняваше Стансфийлд.

— Господин вицепрезидент, трябва да разработим някакъв план — каза той.

Бакстър кимна.

— Знам… Знам, но нека правим нещата постепенно. Нека да освободим някои от заложниците, а после ще се заемем със следващото искане.