Винс Флин - Власт

— Как разбрахте, че са ми правили пластична операция? — попита Рап.

— По-голямата ми дъщеря е лекар. Виждам, че това е дело на опитен хирург. Затова хайде да престанем с глупостите. Какво правите в действителност за ЦРУ?

Рап реши да му каже колкото беше възможно.

— Не мога да навлизам в подробности, но съм повече от обикновен бюрократ.

— Круз истинското ви име ли е?

Рап поклати глава. Адамс вдигна рамене.

— Добре, ще трябва да се доверя на директор Трейси. Щом той държи да ви дам информацията, ще ви я дам. — Адамс се обърна към картата. — Има един начин да се влезе в подземните помещения под Белия дом. През тунела от Министерството на финансите. — Проследи с пръст една от линиите на картата: — Това е тунелът.

— И само оттам може да се проникне в сградата?

— Има само един тунел. Повечето хора си мислят, че са дузина, но грешат — отвърна Адамс.

— Значи няма друг начин да се влезе в мазето? — В гласа на Рап прозвуча разочарование.

— Не съм казал това. — Адамс вдигна ръка и се засмя. След това се премести към съседната маса. — По време на управлението на Рейгън неговите инженери направили нова вентилационна шахта за отопление и охлаждане. Системата, която инсталирали в шахтата, била на много високо техническо ниво. Нейната цел в действителност не била да затопля или да охлажда, а да поддържа налягането в сградата по-високо, отколкото е навън.

— Защо?

— Когато налягането вътре е по-високо, въздухът отвътре ще излиза през процепите на вратите навън. Така, ако някой реши да застраши президента с химическо оръжие, няма да може просто да го хвърли отпред. Ще трябва да го внесе вътре.

— Откъде тази шахта поема въздуха? — попита Рап.

— Системата има два чифта тръби — за поемане и изпускане на въздух. Първите са разположени на покрива на Белия дом, а вторите — тук. — Адамс посочи Южната морава. — Отворите са скрити под изкуствени храсти на не повече от два метра от оградата малко по на юг от Розовата градина на Джаки Кенеди. Тръбите се спускат около пет метра отвесно надолу, а после вървят хоризонтално още шейсет метра и се свързват с инженерната зала на ниво три в мазето.

— Какво прикритие има около входа към тръбите? Може ли човек да стигне до тях, без да бъде видян от покрива на сградата? — разпитваше Рап.

— Има достатъчно места, зад които ще можете да се прикриете. Елате, ще ви покажа на макета. — Той отиде до масата в средата на стаята и махна белия чаршаф. Под него имаше умален вид на Белия дом и ливадите около него. — Ето в какво се превръщаш, когато се пенсионираш. Започнах този проект преди около двайсет години с един от моите племенници. Толкова време ми трябваше, за да завърша половината. След като се пенсионирах, другата половина свърших за шест месеца.

Рап затърси входа към шахтата. Адамс проследи погледа му, пресегна се и махна миниатюрно храстче.

— Оттук ще влезете. — Под храстчето се виждаше малка зелена шахта.

— Сигурен ли сте, че никой от покрива няма да ме види?

— Да. Вашият проблем идва от това, дали терористите контролират системата на Тайните служби за наблюдения. Целият този район… — Адамс посочи оградата — е покрит със сензори. Ако контролират системата ни за наблюдение, ще разберат, че сте там в секундата, когато прескочите оградата.

Рап се замисли.

— Но това не е най-големият проблем — продължи Адамс. — Въпросът е как ще се ориентирате, след като влезете в сградата. Има тайни врати, асансьори, стълби, проходи. Няма да можете да ги намерите на плановете на Белия дом. Трябва да ми кажете какво точно искате да направите, за да ви помогна да измислите план.

Рап вдигна глава от макета и погледна подозрително Милт Адамс. Трябваше да вземе решение.

В малкия кабинет до командната зала на ФБР лекарят се опитваше да свести Мардж Тътуайлър. Тя седеше отпусната в кожено кресло, празният й поглед се рееше в пространството. Далас Кинг крачеше нервно напред-назад.

Лекарят мереше кръвното й налягане.

— Мисля, че е изпаднала в шок.

— Какво искате да кажете? Че няма да може да се появи пред медиите, така ли?

— Не, няма да може — тросна се лекарят. — Тя трябва да иде в болница.

— Мамка му, знаех си! — изруга Кинг. — Закарайте я в Бетесда — обърна се към лекаря. — И не искам никой да разговаря с нея.

Отвори рязко вратата и забърза по коридора. Когато нахлу в конферентната зала, Бакстър се нахвърли върху него:

— Далас, не ти ли казах, че искам да остана сам?