Винс Флин - Власт

Терористът, който я наблюдаваше в тоалетната, същият, който беше вкарал камиона в сградата на Министерството на финансите, спря Анна Райли и попита Рафик Азис нещо на арабски. Азис погледна към жената, която държеше неговият подчинен. После посочи друга жена.

— Ти! Заеми нейното място! — кресна.

— Махни си гадните ръце от мен! — изпищя Анна.

Абу Хасан, някак изненадан от силата на тази малка жена, застина за миг. После се окопити и вдигна ръка.

След изнасилването Райли се бе записала в курсове по самозащита. Беше ги посещавала редовно и си спомняше на какво я бяха учили. Извъртя се и подложи ръката си. Ударът я запрати назад, но не я повали.

Веднага разбра, че е сгрешила. Абу Хасан сви юмрук и го стовари върху слепоочието й.

Анна падна на пода. След като я ритна няколко пъти в гърба, терористът я сграбчи за косата и я повлече към оставащите. Блъсна я грубо. Анна скри лицето си в длани и заплака. Знаеше какво ще последва.

Пентагона, 12.48 ч.

Заседателната зала на Обединеното командване на Въоръжените сили беше препълнена. Политиците ги нямаше, бяха се появили военни от командването и от Екипа за бързо реагиране към ФБР. В единия край на дългата маса седеше директорът на ФБР Роуч. До него бяха заместник-директорите и командващият Екипа за бързо реагиране Сид Слейтър.

Скип Макмахън седеше до телефона в командната зала и чакаше да бъдат освободени заложниците. Тук беше и директорът на Тайните служби Трейси заедно с няколко свои помощници, както и Стансфийлд и Кенеди заедно с генерал Флъд. Останалите бяха висши военни от Пентагона и командващи Специалните части.

Генерал Флъд се чувстваше много по-добре в тази компания. С присъстващите тук нямаше да приказва празни приказки. Беше получил още сведения от Кенеди и Стансфийлд. Сега, когато имаше по-ясна представа какво ще поиска Азис, той щеше да подготви плана си за предстоящата битка. Двамата със Стансфийлд бяха стигнали до извода, че вицепрезидентът няма необходимите качества, за да ги изведе от кризата.

Флъд знаеше, че преговорите и прехвърлянето на отговорност не са начинът за постигане на успех. Парите бяха спасили двайсет и пет човешки живота, но колко щяха да отнемат оттук нататък? Колко от тези пари щяха да влязат в касите на терористични организации? Колко от тях щяха да бъдат използвани срещу Америка и гражданите й?

Флъд и Стансфийлд бяха взели решение да убедят вицепрезидента да действа. Искаха да са сигурни, че Рафик Азис няма да излезе жив от Белия дом. Имаха много възможности.

САЩ разполагат с три различни звена за борба с тероризма: Екипа за бързо реагиране на ФБР, армейската част Отряд „Делта“ и „Тюлен — Група 6“ към Военноморските сили.

Вчера, когато терористите удариха Белия дом, пейджърите на бойците зазвъняха и до няколко часа и трите екипа се бяха събрали: хората на ФБР — в Куонтико, тюлените — в Литъл Крийк, Вирджиния, „Делта“ — във форт Браг, Северна Калифорния. Съперничеството между трите екипа беше пословично. Всяка група смяташе, че е най-добрата.

Сега Флъд трябваше да се справи с това.

— Вицепрезидентът ни даде пълни правомощия да изработим план за спасяване на президента — заговори генералът. — Излишно е да ви казвам, че това, което обсъждаме тук, трябва да си остане само в тази стая. — Флъд вдигна показалец. — Първо. Носи се легенда, че на американските военни е забранено да се намесват при проблеми от вътрешно естество. Според мен, както и според присъстващите, в това число и директор Роуч, това не важи за настоящата криза. Тук става въпрос за нападение на чужди войници върху сграда от особено значение за американците и затова ние ще предприемем всички възможни мерки, за да прекратим кризата. — Генералът замълча, за да се увери, че всички са го разбрали. — Разполагаме с три професионални отряда за борба с тероризма и имаме намерение да използваме всички ви по един или друг начин. Не искам да чувам за никакви вражди между трите групи. Трябва да използвате уменията си за успеха на операцията, а не за да се доказвате един пред друг. Когато сме във война, няма място за гордост. А това е война! Вече загубихме поне двайсет души, вероятно ще загубим още. Разбирам, че между трите екипа има разногласия за това, как да бъде извършена операцията. — Флъд погледна един по един началниците на трите различни групи. — Оттук нататък тези спорове не съществуват! Ние знаем на какво сте способни. Отряд „Делта“ са най-добри в превземане на отвлечени самолети. Екипът за бързо реагиране на ФБР е най-добър в преговорите и в статичните битки. Тюлените ги бива най-много в скачането, гмуркането и поставянето на експлозиви. Вече се консултирах с Роуч, Трейси и Стансфийлд, както и с генерал Кембъл, и всички сме съгласни със следния план. Първо: Екипът на ФБР за бързо реагиране ще се разположи от другата страна на улицата, срещу Западното крило, и ще подготви план за наземна атака. Ако трябва да влезем в сградата за много кратко време, те ще се заемат. — Генералът погледна полковник Били Грей, началника на Отряд „Делта“. Грей беше бивш рейнджър и беше с отряда от създаването му през 1977 година. — Били, ти и твоите хора все още ли имате връзки на летище „Андрюс“, на Националното летище, на „Дълес“ и в Балтимор?