Винс Флин - Власт

Тогава генерал Флъд се намеси.

— Какво искате да кажете с това ние през цялото време? — направо попита той.

Адамс вдигна глава от картата.

— Аз и Мич…

— Хм — промълви Флъд. — Не сте ли малко стар за такива неща?

— Може да съм стар, но съм в отлична форма. — Адамс се обърна към Рап: — Да им покажа ли?

— Разбира се — отвърна Рап. Милт вече му беше демонстрирал.

Адамс се хвърли на пода и направи двайсет лицеви опори. Сетне скочи на крака. Дори не се беше задъхал.

— Всяка сутрин правя по сто лицеви опори и по двеста коремни преси. Тичам по десет километра всеки ден. С изключение на неделя. В неделя почивам.

Генерал Флъд погледна с нескрита завист човека пред себе си. Той самият отдавна беше изоставил тренировките.

— Не мисля, че спортната форма е от голямо значение в случая — намеси се Рап. — Ако се наложи, аз ще се заема, но той познава всички места в сградата и ще ми бъде от полза.

Стансфийлд го погледна скептично.

— Защо не вземеш някой от Тайните служби?

— Те не знаят всички кътчета в сградата — отвърна Адамс. — Аз познавам всеки сантиметър!

— Нали разбирате, че може да стане напечено? — каза Флъд.

Милт Адамс се усмихна широко.

— Прекарах почти два месеца в Иво Джима. Там загубихме поне шест хиляди пехотинци, а японците останаха с двайсет хиляди войници по-малко. Виждал съм как на мои приятели буквално им отнасят главите с куршуми. Виждал съм мъже, обгорени до смърт. Виждал съм как хора умират по неописуеми начини. — Адамс поклати глава. — Без да се обиждате, господа, но това тук е детска игра в сравнение с онова, което преживях на острова.

— Разбирам какво имате предвид. — Генералът не искаше да си признае, че се възхищава на стария човек. — Мич, ако мислиш, че идеята е добра, заставам зад теб. — После се обърна към директора на ЦРУ: — Томас?

— Ако Мич иска… аз също заставам зад него — отвърна спокойно Стансфийлд.

Някой почука на вратата и всички се обърнаха.

— Влезте — каза генералът.

Командир Харис и адмирал Де Воу влязоха и отдадоха чест.

— Искали сте да ни видите, господин генерал — каза адмиралът.

— Да. Заповядайте, господа. Не искам да си мислите, че вашите способности са останали на заден план, след като повечето работа е за „Делта“ и за ФБР. За вас имам планове, които не исках да обсъждам пред другите.

Двамата офицери от флота се приближиха към масата. Адмирал Де Воу беше командващ Специалните части във флота и на морските тюлени. Харис, който сега приличаше на офицер повече, отколкото последния път, когато се бяха срещнали с Рап, застана от едната страна на шефа си. Беше подстригал дългата си коса и бе обръснал брадата си по нареждане на адмирала.

— Мисля, че познавате тези господа. — Флъд посочи Рап и Адамс.

Харис кимна. Кимна и адмиралът.

— Радвам се да те видя, Дан. — Рап протегна ръка.

— И аз се радвам да те видя, Мич.

Флъд се изкашля.

— Господа, помолих ви да се присъедините към нас, защото искам да чуя мнението ви по един въпрос.

Вашингтон

Слънцето залязваше в сивкава мъгла. Два транспортни самолета С 130 се насочиха към военна база „Андрюс“, избрана от Обединеното командване за отправна точка при изпълнението на операция „Лов на плъхове“. Охраната в базата беше удвоена преди пристигането на новите военни части и целият цивилен и помощен персонал бе напуснал територията й.

Двата самолета се приземиха един след друг. От контролната кула ги насочиха към няколко огромни хангара, където ги посрещнаха екипите за наземен контрол и поддръжка. Прожекторите не бяха включени. „Делта“ предпочиташе да работи в тъмнина.

Самолетите плавно се завъртяха на деветдесет градуса и насочиха опашките си към вратите на хангарите. Наземни работници поставиха жълти подпори на колелата. След малко двигателите спряха. Хидравличните врати на товарния отсек се отвориха с изсъскване и облечени в черно мъже заизскачаха оттам, понесли огромни черни раници с екипировка. Повечето от сто и четирийсетте воини бяха въоръжени с автомати НХ MP 10. Някои носеха автоматични пушки, снайпери или тежки картечници.

Полковник Бил Грей стоеше до входа на тъмния хангар и гледаше хората си. Беше облечен в черната десантна униформа. Имаше гъста, късо подстригана коса и буйни вежди, бе висок над метър и осемдесет.

В края на едната редица Грей забеляза двамата, които му трябваха. Тръгна към тях. Мъжете отдадоха чест.

— Как мина полетът?