Винс Флин - Власт

— Теоретично може да стане въпрос за това, но при дадените обстоятелства не мисля, че някой ще има нещо против.

— В зависимост от това, дали операцията ще има успех — намеси се Кинг. — ФБР запознати ли са с плана ви?

— Не.

Вицепрезидентът стана и закрачи към прозореца. Ако Круз не успееше, какви щяха да са последствията? Защо не искаха да изпратят някой от ФБР? Защо не искаха да изчакат и да видят дали няма да могат да освободят още заложници? Въпросите нямаха край. Бакстър бе на мнение, че операцията е прекалено рискована и политическата му кариера е поставена на карта.

— Директор Стансфийлд — обърна се към шефа на ЦРУ, — заповедта ми беше в смисъл да събирате разузнавателни сведения. Какво ще правите оттук нататък, си е ваша работа. Не е необходимо да ме информирате за всяко свое решение.

Стансфийлд се беше сблъсквал с подобни ситуации неведнъж и добре разбираше какво има предвид Бакстър. Вицепрезидентът прехвърляше цялата отговорност на ЦРУ.

Кимна с разбиране. По-късно щяха да имат достатъчно време да обмислят детайлите. Сега беше време за действие.

— Съгласен съм — продължи Бакстър — да направя каквото е нужно, докато Азис освободи следващата група заложници, което ще бъде утре сутринта. Ако можем да разменим още заложници за пари, нямам нищо против.

— Сър — намеси се Кенеди, — не мисля, че той ще иска още пари.

— А какво ще иска?

— Един господ знае — каза Стансфийлд. Нямаше никакво намерение да вади своя коз, фара Харут. — Но и аз съм склонен да се съглася с Айрини.

Бакстър се замисли.

— Кой друг знае за господин Круз и за планираната операция? — попита сприхаво.

— Генерал Флъд.

— ФБР?

— Както вече споменах, не.

— Засега одобрявам идеята да събирате информация независимо от ФБР. Те имат с какво да се заемат в момента.

Искаше ФБР да бъдат държани настрани, разбра Стансфийлд. Още едно доказателство, че вицепрезидентът се презастрахова в случай на провал.

— Това ли е всичко? — попита Бакстър.

— Да.

— Добре. Благодаря, че ни информирахте. Сега ви моля да ме извините. Трябва да се подготвя за обръщението към нацията.

Кенеди и Стансфийлд станаха.

— Ако решите да изпратите вашия човек в Белия дом, дръжте го на каишка, ако обичате — подхвърли зад тях вицепрезидентът.

Стансфийлд кимна и последва Кенеди в коридора.

Стигнаха до първия охранителен пункт на три пресечки от Белия дом. Нощта беше ясна. Нямаше нито едно облаче. На задната седалка на колата седяха Мич Рап и Милт Адамс. Шофираше Мик Ривърс, до него се бе настанил командир Харис. След тях през пропускателния пункт мина син фургон, последван от още един, черен. Харис се оправи с полицаите на първите два пропускателни пункта, както и с агента от Тайните служби на третия. В щаба бяха казали, че ЦРУ ще закара специално оборудване край оградата на Белия дом.

Приближаваха се към сградата от запад. Преминаха и последния пропускателен пункт на кръстовището на Пенсилвания Авеню и Петнайсета улица. Ривърс се плъзна покрай хотел „Хамилтън“ и продължи край Министерството на финансите. Горните етажи на личните помещения на президента се виждаха над дърветата. Подминаха вратата на подземния гараж, през която вчера терористите бяха влезли в Белия дом. Там сега беше паркирана полицейска кола.

Ривърс продължи още двайсетина метра, после направи рязък завой надясно и наби спирачките на сантиметри от черната ограда. Синият фургон спря два метра зад тях. Черният паркира помежду им.

От трите коли заизлизаха мъже. Всички, включително Милт Адамс, бяха облечени в черната униформа на десантчиците. Трима тюлени останаха до колата, за да охраняват, а други четирима извадиха голямо черно платнище. След по-малко от минута трите коли бяха покрити. Двама от агентите започнаха да откачат металните пръчки, за да могат Рап и Адамс да минат.

Харис и Рап се приближиха към оградата и се опитаха да погледнат към покрива на Белия дом. Дърветата между тях и сградата бяха гъсти и те се надяваха да ги прикрият.

Харис вдигна малката радиостанция към устата си.

— Новобранец, какво можеш да ми кажеш?

Чарли Уикър погледна през бинокъла за нощно виждане. Беше се настанил на покрива на Министерството на финансите. Зае мястото си половин час преди останалите и наблюдаваше терориста на покрива на Белия дом, като се опитваше да разбере на какъв принцип извършва огледите си.

— Той не ви вижда — каза Уикър в микрофона. — През повечето време наблюдава сградата на запад от Белия дом.