Винс Флин - Власт

— Добре — отвърна Харис. — Нещо друго?

— Да. Мисля, че ще мога да го сваля с два куршума петдесети калибър.

— Ще го имам предвид. Кажи ми, когато започне да гледа към нас. Край. — Обърна се към Рап: — Засега всичко е наред.

— Добре. — Харис и Адамс последваха Мич до синия фургон. Оборудването беше в метални кутии. Маркъс Дюмонд, компютърен специалист, го бе нарекъл „пакети за доставка“. Двайсет и шест годишният електронен гений се беше забъркал в неприятности, докато подготвяше дисертацията си в университета. Бяха го уличили, че е проникнал в една от най-големите нюйоркски банки и е прехвърлил голяма сума в офшорни сметки. Това, което заинтригува ЦРУ, беше, че Дюмонд бе заловен не защото е оставил следи, а защото една вечер, солидно почерпен, разказал за финансовата си операция пред не когото трябва.

По онова време Дюмонд живееше със Стивън Рап, по-малкия брат на Мич. Когато Рап беше разбрал за проблемите на Дюмонд с ФБР, веднага се беше обадил на Айрини Кенеди и й беше казал за гениалния хакер.

ЦРУ не обичаше да признава, че от време на време ползва услугите на киберпирати. Повечето от незаконните прониквания са насочени към чуждестранни компании, банки, правителствени и военни компютърни системи. Но да се проникне в системата, не е достатъчно. Предизвикателството е да влезеш, да вземеш информацията и да излезеш, без да оставиш следи.

Маркъс Дюмонд надникна през отворената врата на фургона.

— Командир Харис, бихте ли казали на хората си да изрежат една дупка в платнището? Трябва да вдигна антената.

Харис прати един боец. Във фургона на голяма маса бяха разпънати карти на сградата. Дюмонд извади от раницата си черен предмет.

— Това е микросистема за наблюдение и подслушване. Нали сте използвали такава, момчета? — Рап и Харис кимнаха.

Предметът беше висок около десет сантиметра, дебел — два, и широк — четири. На върха му имаше малка издатина — мощен микрофон. До него беше лещата на малък обектив.

Дюмонд се обърна към Адамс:

— Тези малки нещица имат два режима на работа: обикновен и пулсов. Ако работят на обикновен, батериите ще издържат поне три дни, а когато са на пулсов — дванайсет. Пулсовият режим предоставя идеален звук, но вместо картина изпраща снимки. На всяка камера съм сложил механизъм за закрепване. Разбира се, ще трябва да изберете внимателно къде да поставите камерите. Бих могъл да местя обективите от разстояние, но не ви го препоръчвам, защото ще глътне много от енергията. Затова трябва да изберете най-подходящите места, на които да поставите системите за наблюдение. Ясно ли е, господа? — Дюмонд замълча. — Добре, да проверим комуникациите ви и вече е време да тръгвате.

Дюмонд заведе мъжете във фургона и извади две радиостанции. На път от Ленгли младият човек вече беше проверил дали работят. После помоли Адамс да се обърне и постави радиото в специално направения за целта джоб. Рап взе своята радиостанция, обърна бейзболната си шапка и постави слушалката със захванатия за нея микрофон отгоре й.

— Вероятно за момент няма да мога да ви чувам, момчета — заговори отново Дюмонд, — но заглушителят, който използват терористите, спира сигнала около бункера на президента. Според сензорите ни те заглушават връзката до горните етажи на сградата. Затова искам колкото се може по-бързо да се качите на втория етаж и да осъществите връзка. — Бръкна в друга раница. — Ще ви дам и тази радиостанция. Тя е по-мощна и има по-голям обхват. Оставил съм ви и резервни батерии за всеки случай.

Рап се запита дали ще може да пренесе всичкото това оборудване през шахтата.

— Ще се опитаме да стигнем до втория етаж — каза, — но нищо не обещавам, преди да разбера какво е положението вътре. Ако са заложили експлозиви навсякъде, може въобще да не успеем да излезем от мазето.

— Ще намеря начин да излезем — намеси се Адамс.

Рап взе втората раница.

— Има ли още нещо?

— Не. Успех, Мич. — После погледна към Адамс: — Опитай се да предпазиш този да не се забърка в неприятности.

— Ще се опитам — усмихна се Милт.

Рап благодари на Дюмонд и хвана Адамс за рамото. Докато се връщаха към колата, Рап се сети за нещо, което го тормозеше през целия ден. Чудеше се дали да даде оръжие на Адамс. Боеше се да не би възрастният мъж да го простреля случайно. В Специалните служби всяка година ставаха по няколко подобни инцидента.

— Милт, какво ще кажеш, ако ти дам пистолет?

— Имам оръжие — отвърна Адамс и извади един трийсет и осем калибров револвер от джоба си.