Изненадан, Рап протегна ръка:
— Може ли? — Адамс му го подаде. Добрият стар „Рюгер Спийд Сикс“! Беше на въоръжение в повечето полицейски управления, преди да се появят автоматичните пистолети. Барабанът му беше компактен, лесно се обслужваше, засичаше рядко. Рап се замисли дали не е по-добре да даде на Адамс пистолет със заглушител, но после се отказа. Ако се наложеше и Адамс да използва оръжие, вече щяха да са в края на операцията.
Рап му върна револвера.
— Искаш ли кобур?
Адамс поклати глава.
— Не… Свикнал съм да го нося в джоба си.
— Добре. — Рап се зачуди дали този човек знае в какво се замесва.
Адамс усети какво си мисли Рап.
— Не се притеснявай за мен, Мич. Ако не мислех, че постъпвам правилно, нямаше да съм тук.
Рап се засмя и се зае да оправя екипировката си. С всичките му оръжия, системите за наблюдение и подслушване и някои други неща раницата му натежа до трийсет килограма. С Харис бяха решили, че в тясната шахта би било най-добре да я влачи след себе си, вързана с въже.
Когато бяха готови, Рап, Адамс и Харис застанаха до оградата и зачакаха сигнала за начало на операцията.
В стая без прозорци на седмия етаж в главната сграда на ЦРУ в Ленгли беше избрана специална група, която да наблюдава напредването на Рап и Адамс. Стаята наподобяваше апаратна в телевизия. На едната стена имаше четирийсет монитора. Срещу тях седяха четирима техници. Отзад се бяха разположили Айрини Кенеди, генерал Кембъл и няколко техни сътрудници. Още по-назад бяха седнали директор Стансфийлд, генерал Флъд, полковник Бил Грей и адмирал Де Воу. Най-отзад бяха насядали висши военни от Пентагона и ЦРУ. Нямаше представители на ФБР. Това никак не се харесваше на Кенеди.
Мониторите на най-долния ред показваха предаванията на телевизиите. На горните десет монитора се виждаше картина от стаите на Белия дом, а на един — терористът, който седеше на покрива в направената от бронирано стъкло будка.
На останалите монитори нямаше нищо с изключение на един в средата. На него, осветени от червена светлина, се виждаха Рап и другите, които се приготвяха за операцията.
Косата на Айрини Кенеди беше прибрана назад. Беше си сложила слушалки с микрофон. Тя бавно кимаше, докато слушаше какво й казва Маркъс Дюмонд. След секунди се обърна към двамата мъже, които седяха зад нея:
— Всичко е готово. Чакат да дадем разрешение.
Стансфийлд и Флъд се спогледаха. Пръв кимна Флъд, Стансфийлд го последва.
Директорът на ЦРУ проследи как Кенеди предава заповедта на Рап и за пореден път си помисли дали да не вдигне телефона и да се обади на директора на ФБР Роуч. Беше казал, че се опитват да подслушват сградата, но правеха много повече. Ако операцията се окажеше пълен провал, щяха да изложат на риск заложниците.
Заповедта беше дадена, червената светлина угасна. Бяха решили, че пръв ще тръгне Рап. Адамс щеше да го последва, Харис оставаше последен. Рап повдигна платнището. Прехвърли през пролуката в оградата голямата раница, а след това, хванал двете по-малки, които му беше дал Дюмонд, премина от другата страна. Адамс и Харис го последваха. Запромъкваха се между клоните и храстите.
Внимаваха да остават далеч от пътеките, които агентите от Тайните служби бяха прокарали между дърветата. Около тези пътеки бяха разположени най-много сензори. Знаеха, че терористите не използват системата за наблюдение, но не можеха да бъдат сигурни.
Когато стигнаха в непосредствена близост до шахтата, Харис придърпа микрофона към устата си.
— Новобранец, има ли някакво движение на покрива?
— Не. Той все още гледа на запад.
От лампите на улицата идваше достатъчно светлина, за да могат да се виждат един-друг. Рап кимна към Адамс. И двамата бяха чули отговора в слушалките си. Адамс извади няколко от фалшивите храсти от земята. Те бяха поставени така, че да закриват вентилационната шахта през цялата година. Пътят към шахтата се откри. Харис и Рап извадиха малко черно платнище. След като го разстлаха над входа на шахтата, тримата се хванаха на работа. Рап държеше малка кутия с инструменти, а Харис светеше отстрани с фенер. Старият човек напръска болтовете с масло и ги разви с малка автоматична отвертка. Преместиха бавно капака на шахтата, като внимаваха да не се чуват звуците от търкането на метал в метал.
Рап заспуска раницата си надолу. Харис закачи малка макара и прекара през нея въже, което идваше през оградата и беше закачено за колата им навън.
Читать дальше