Винс Флин - Власт

Рап реши, че е по-добре да отвори капака на шахтата, преди Адамс да е пристигнал. Включи миньорската си лампа и заразглежда капака пред себе си. Както му беше казал Адамс, пред него беше капакът към филтриращата система. Рап почувства облекчение. Мисълта, че старият човек може да греши и че ще трябва да се върне по същия път назад, го беше тормозила през целия път. Адамс му беше обяснил как точно да отвори капака. С оръжие в едната ръка той започна да отвива един по един болтовете, които държаха металния капак.

След като отви и втория болт, той остави капака да падне надолу и надникна в слабо осветеното котелно помещение на Белия дом. Вентилационната шахта стигаше до средата на помещението, където беше закачена за системата за вентилация.

Проврял глава през отвора, Рап се оглеждаше за датчици за движение. Когато се убеди, че е безопасно да излязат, той се върна обратно в прохода и отвърза въжето от глезена си. Забеляза, че Адамс наближава. Пусна въжето надолу, придърпа се напред към края на отвора и се измъкна от шахтата. Внимателно стъпи на земята и издърпа раницата си. Веднага след това извади автомата си MP 10 и включи малкото фенерче, захванато за долната част на цевта.

Ако Азис беше заложил тук взривни устройства, Рап не можеше да ги види. Няколко секунди по-късно от отвора се показа потната плешива глава на Адамс. Той покри устата си с две ръце и кихна. Рап му хвърли гневен поглед, преметна автомата през рамо и протегна ръце, за да помогне на Милт. Сграбчи го под мишниците и го свали долу без никакво усилие.

Веднага щом стъпи на земята, Адамс извади носна кърпа и си издуха носа.

— Какво става? — прошепна Рап.

— Алергията — отвърна Милт.

— Ще се оправиш ли?

— Да.

Рап се залови за работа. От раницата си извади малък видеоекран с оптичен кабел с миниатюрна камера в края. С това устройство щяха да проверяват дали зад някой ъгъл не се крие терорист. Мич провери и уреда на Адамс. После прегледа оръжието си.

— Имаш ли въпроси? — попита шепнешком.

— Не.

— Тогава да тръгваме.

Обръщението на вицепрезидента към нацията беше продължило не повече от пет минути. Беше направено в единайсет часа вечерта — един час по-късно от обикновено. Краят на речта се състоеше от стандартното заклеймяване на тероризма, уверения, че президентът Хейс е в безопасност, и, разбира се, молитва.

За пръв път от началото на мандата обръщението се предаваше от резиденцията на вицепрезидента.

Първоначалният рейтинг беше много висок.

Далас Кинг стоеше в кабинета на Бакстър и слушаше доклада за резултатите от рейтинговото проучване.

Погледна нервно сребърния си часовник. Време бе да тръгва. Закъсняваше за среща, която, както предполагаше, трябваше да съчетае полезното с приятното. Никак не му се искаше да оставя Бакстър сам, но беше неизбежно. Той се отдръпна от библиотеката, на която се беше подпрял, и се насочи към другия край на кабинета. Доближи се до един стол и взе спортното си сако от облегалката.

Вицепрезидентът отпусна ръце.

— Къде отиваш?

— Имам малко работа. — Кинг намигна на началника си и небрежно прехвърли сакото през лявото си рамо. Бакстър кимна, а Далас тръгна към вратата. — Ще се видим утре сутринта. Ако изникне нещо, ми звънни на мобилния.

Кинг излезе, кимна на агента, който стоеше на пост пред вратата, и с бодри крачки тръгна към колата си. Спортното БМВ беше паркирано до един от джиповете на Тайните служби. Кинг хвърли сакото си на седалката до шофьора и седна зад волана. Запали двигателя и се насочи към портала.

Огромното имение около резиденцията на вицепрезидента, поне два пъти по-голямо от Белия дом, беше обсадено от медиите. Улицата пред портала беше задръстена от камионите на телевизиите, безцеремонно паркирани върху бордюра. Кинг натисна газта. На четири пресечки на север включи на по-ниска предавка и направи остър завой надясно. Без да спазва ограниченията, стигна до квартал „Адамс-Морган“.

Закъсняваше. Жената, с която имаше среща, нямаше да е доволна. Кинг намали и зави по Осемнайсета улица. Навлизаше в един от най-хубавите райони на квартала. Две пресечки по-надолу отби на паркинга пред бара на Стоун. Грабна сакото си и слезе от колата. Приближи се към един младеж до входа и му подаде десетдоларова банкнота.

— Дръж я под око — каза властно.

Във фоайето стоеше млада азиатка в дълга червена рокля с огромна цепка отстрани. Жената поднесе страната си за целувка.