Винс Флин - Власт

— А президентът? Всички ония глупости, които наговори Бакстър в обръщението, истина ли са?

— Президентът е добре — кимна Далас. — Точно както каза Шърман. От Пентагона потвърдиха, че може да издържи поне една седмица в бункера. — Кинг се наведе към нея: — Ухаеш невероятно!

— Благодаря. — Тя се засмя и отново се вгледа в екрана на лаптопа. — Какво друго става? Знаеш ли какво ще поискат терористите утре?

— Не. Ще разберем едва сутринта — избърбори разсеяно Кинг. Ризата й беше разкопчана. Нежната извивка на шията й го привличаше неудържимо. — Искам да съм с теб!

Шийла хвана брадичката му.

— Това, което ми каза за Тътуайлър, е страхотно, но имам чувството, че криеш нещо. Ще трябва още да се постараеш.

Кинг се замисли какво друго може да й каже. Всъщност й беше казал всичко — стояха и чакаха да дойде най-подходящият момент за атака. С изключение на… един мъж. Кинг се облегна назад. Не можеше да говори за това, но имаше нещо друго…

— Има и още нещо — рече той.

— Какво? — наведе се към него жената.

— Никой не трябва да разбира, че си получила тази информация от мен.

— Далас, никога не цитирам източниците си без тяхно съгласие!

— Искам да кажа, че става въпрос за нещо много сериозно, разбираш ли?

— Имаш думата ми. Името ти няма да се споменава.

Шефът на екипа на вицепрезидента се огледа страхливо.

— ЦРУ са знаели за нападението, преди да бъде осъществено.

— Какво? — възкликна Шийла. — И не са направили нищо?

— Не — поклати глава Кинг. — Разбрали са малко преди терористите да нападнат. Заради това Хейс е успял да се спаси в бункера. ЦРУ съобщили на Тайните служби.

— Значи ЦРУ са спасили президента?

— Предполагам, че можеш да го напишеш и така — вдигна рамене Кинг.

Тя се засмя.

— Много добре! — Пръстите й пробягаха по клавиатурата. Кинг я гледаше като обезумял. После тя затвори лаптопа, прибра го в калъфа и взе чантата си. — Трябва да занеса материала, преди да са дали броя в печатницата. — Изправи се. Беше облечена в тясна синя пола, която подчертаваше слабата й фигура. Наведе се към него: — Не сме свършили. — Докосна устните му с изящния си показалец, после рязко му обърна гръб и излезе.

Джак Уорч долепи длан до вратата на бункера. Вече беше сигурен, че се затопля. През целия ден си беше блъскал главата какво да предприеме, ако терористите разбият вратата, преди Екипът за бързо реагиране да влезе в сградата. Можеше да накара президента да отиде в малката тоалетна в другия край на бункера и така да спечели поне пет минути. Това щеше да доведе до още убити агенти и до ранен или пленен президент.

Уорч се отпусна на леглото, въздъхна и вдигна поглед. Хейс се приближаваше към него. Уорч понечи да се изправи.

— Не ставай. Имаш ли нещо против, ако седна при теб?

— Заповядайте, господин президент — отвърна специалният агент.

— Ти си от Уисконсин, нали?

— Да, сър.

— Така си и мислех. Една сутрин видях двете ти момчета да тичат по Южната морава в спретнати екипи на „Пакър“ и реших, че или ти, или жена ти сте от Уисконсин.

Уорч се усмихна.

— Жена ми е от Минесота. Мрази да ги обличам в екипите на „Пакър“.

— Трябвало е да помисли за това, преди да се ожените.

— Това й казвам и аз.

— От коя част на Уисконсин си?

— От Апълтън.

— Аха, родното място на Роки Блайър.

— Да.

— Веднъж го срещнах — заговори доволно Хейс. — Какъв велик човек… Каква прекрасна история.

— Да, много е преживял, но най-хубавото е, че не позволи успехът да му завърти главата. Продължава да прави много за местната власт.

— Радвам се да го чуя.

Хейс се загледа в пода. Общите приказки бяха свършили. След малко отново погледна Уорч.

— Джак, оценявам всичко, което ти и твоите хора направихте за мен и семейството ми.

— Благодаря, сър — отвърна след кратка пауза агентът.

Хейс погледна часовника си. Беше почти полунощ.

— Още шест часа и ще разберем дали ще дойдат да ни спасят — каза.

Уорч кимна.

— Мислите ли, че ще опитат тази вечер? — попита той.

— Доколкото познавам генерал Флъд и директор Стансфийлд — облегна се назад президентът, — няма да се бавят с решението. — После замъча и се замисли.

— Какво има, сър?

— Не съм така уверен за вицепрезидента…

— Какво искате да кажете?

— Джак, трябва да съм сигурен, че това, което ще ти кажа, ще си остане между нас.

— Разбира се, господин президент.

— Добре. — Хейс вдигна поглед. — Не вярвам на Бакстър. Да го посоча за вицепрезидент, беше в изпълнение на партийна поръчка. Казаха, че щял да привлече на наша страна Калифорния и големите пари от Холивуд. И двете неща ни трябваха, за да спечелим изборите. Опитът и характерът му не бяха взети под внимание. — Той се намръщи. — Една седмица преди да положим клетва, вече знаех, че е най-неподходящият човек, но беше късно.