Винс Флин - Власт

Кембъл се замисли.

— Продължавайте с разузнаването, а ние ще решим какво да правим с бомбата — каза след малко.

— Разбрано — отвърна Рап.

В контролната зала в Ленгли един от техниците вдигна ръка. Кенеди се наведе напред, за да го изслуша. После вдигна микрофона си:

— Железен, искаме да осъществиш контакт чрез портативната си радиостанция.

— Разбрано — отвърна Рап. Постави отново слушалката в ухото си и микрофона пред устата си: — Проба. Едно, две, три. Чувате ли ме? Край.

След няколко опита отново вдигна по-мощната радиостанция:

— Портативната ми радиостанция не работи. Край.

— Ние те чуваме, Мич — отвърна Кенеди. — Ти не ни ли чуваш?

— Не ви чувам.

— Ще се заемем с проблема — каза Кенеди. — Проверете какво е положението на втория етаж. Обадете се след трийсет минути.

— Разбрано. Ще започна да поставям камерите за наблюдение. Край.

Рап прекъсна връзката и се зае да подготвя раницата.

— Първо по стълбищата, нали? — попита Адамс.

— Да. Както преди, Милт. Отваряй си очите и не минавай там, където аз не съм минал. Разбрано?

— Разбрано. — Адамс изглеждаше притеснен. — Трябва да се облекча.

Рап се засмя.

— Това ще бъде първата ни спирка по пътя.

Адамс отвори тайната врата и двамата отново влязоха в дрешника. Рап застана до входа на спалнята, докато Адамс отиде до тоалетната в другия край. През това време командосът огледа стаята и забеляза нещо, което не беше видял преди. Нещо странно. Леглото на президента беше в безпорядък. Когато се приближи, Рап изтръпна. На чаршафите имаше петна от кръв, отстрани висеше сутиен.

Когато Адамс излезе от тоалетната, Рап му посочи леглото. Никой не пророни и дума. Рап извади една камера и се приближи до масата. Внимателно прикрепи камерата отдолу, така че обективът й да гледа към стаята.

След това направи знак на Адамс.

— Да вървим. — До вратата спря. Адамс прокара отдолу оптичния кабел, в края на който бе камерата, за да провери коридора. Там лампите бяха включени и се виждаше ясно.

Коридорът и преддверието към личните помещения на втория етаж бяха доста широки. Имаше вградени библиотеки и портрети на покойни президенти. Няколко дивана придаваха на помещението атмосферата на гостна.

Адамс завъртя камерата.

— Изглежда чисто.

— Нека и аз да погледна — каза Рап. Адамс кимна. Командосът огледа коридора. После бавно натисна бравата и пристъпи напред.

Райли примигна няколко пъти, преди да отвори очи. Изстена глухо. Не знаеше къде се намира, главата я болеше нетърпимо. Когато фокусира погледа си, видя два крака, които вървяха по стълбище. Терористът я носеше на рамото си.

Опита се да обърне глава. Силна болка проряза врата й. Тя си наложи да не обръща внимание на болката. Сграбчи косата на мъжа с всичка сила и закрещя.

Рап замръзна. Писъкът беше толкова близо и бе прозвучал така внезапно! Нервите му се обтегнаха до краен предел. Той остана неподвижен няколко секунди, за да се ориентира откъде идва викът, и отново тръгна по коридора, повлякъл зад себе си Адамс. Когато стигнаха до президентската спалня, Рап бутна Адамс вътре и го насочи към тъмния дрешник. Адамс отвори тайната врата и се промъкна вътре. Рап го последва.

Милт включи фенера си.

— Господи, как издържаш на това напрежение? — хвана се за гърдите той.

Рап, чието сърце също биеше лудо, сграбчи кабела с камерата, откачи го от жилетката на Адамс и го провря под вратата.

Анна Райли стискаше с все сили китката на терориста. Обувките й се бяха изхлузили. По лицето й се стичаха сълзи. От ритника в стомаха й се гадеше.

Абу Хасан харесваше жените да се съпротивляват. За него това беше част от тръпката. Тъмнокосата се справяше по-добре от оная, с която се беше заел предишната вечер. Тя не беше опитвала да се освободи. Само ревеше. Хасан се ухили, когато зави зад ъгъла и пред него се показа вратата на президентската спалня. Най-доброто място да изнасили тази американска курва! Отвори вратата, провлачи още няколко метра след себе си Райли за косата, сетне грубо я вдигна и я хвърли на леглото. Извади от колана си нож.

— Сваляй дрехите, кучко! — кресна.

Райли се надигна. Нямаше да се предаде. По-скоро би умряла!

Терористът я удари с дръжката на ножа в слепоочието. Тя падна в безсъзнание.

Абу Хасан не губи време. Трескаво заразрязва дрехите й с ножа си. Гладката й мургава кожа го подлуди. Той прокара длан по бедрото й.

Милт Адамс гледаше втрещено екранчето на малката камера. В очите на Мич Рап се четеше неописуема омраза. Беше стиснал устни, по челото му се стичаха капки пот.