Винс Флин - Власт

Оставаше му още едно нещо, преди да напусне апартамента на сутринта. Погледна експлозивите и детонаторите, сложени на другия край на масата, и реши първо да поспи.

Рафик Азис и Муамар Бенгази вървяха по главното стълбище в крилото с личните помещения. Имаха огромен късмет, че бяха успели да превземат Белия дом, без да дадат жертви, но сега, когато оставаха двайсет и четири часа до постигането на крайната цел, бяха загубили един от най-добрите си бойци заради непростима глупост. Азис беше бесен.

Бенгази вървеше на крачка зад лидера си, засрамен, че един от хората му е бил убит от жена.

В спалнята всички лампи бяха запалени. Азис се приближи до голото окървавено тяло на пода. Раджиб, който беше открил трупа, стоеше от другата страна на леглото, стиснал радиостанция в потната си ръка. Понечи да каже нещо, но Азис му направи знак да замълчи.

— Какво стана, по дяволите? — попита гневно.

Раджиб заизрежда събитията. Абу Хасан ударил жената, тя изпаднала в несвяст, той я вдигнал, за да я отнесе в спалнята. Разказа всичко, което беше научил за жената.

Когато млъкна и сведе очи, Азис впи поглед в него. Не беше лошо да го накаже. Трябваше да даде пример на другите. Вдигна ръка и удари Раджиб през лицето.

Мъжът обърна лице за нов удар. Страхът го бе парализирал.

Азис извади пистолета си и опря цевта о брадичката на Раджиб.

— Кажи ми една причина да не те убия! — изсъска.

— Нямам извинение за глупостта си. — Раджиб знаеше, че и най-малката следа от неуважение щеше да му струва живота. — Заслужавам да умра! Постъпих глупаво…

Мич беше успял да се скрие в стаята. Милт Адамс бе коленичил до жената.

Рап вече беше получил мъмрене от висшето командване, че не е поискал разрешение за действията си.

Въпреки че уважаваше Кенеди, Стансфийлд и Флъд, Мич Рап имаше принципи. Потомъкът на германски емигранти беше разбрал, че вместо да се бори срещу системата, е по-добре да казва „Да“ и после да прави каквото си иска. Вашингтон беше тежка бюрократична машина, която се задвижва бавно. Всеки път, когато отиваше на мисия, Рап внимаваше каква точно информация предоставя на големите клечки. Колкото по-малко знаеха за това, което правеше, толкова повече одобряваха действията му. Кенеди винаги се беше застъпвала за него, но във Вашингтон имаше и хора, направили кариера, търкайки ръкави о бюрата си.

Рап гледаше съсредоточено монитора на камерата пред себе си. В дясното си ухо беше поставил слушалката, по която получаваше звук от контролната зала в Ленгли, а в лявото — слушалката от устройството, което му даваше звук от президентската спалня.

През следващите няколко минути в Ленгли обсъждаха създалата се ситуация и по какъв начин ще е най-добре да продължи мисията. Разговорът беше прекъснат от влизането на двама души в спалнята.

Рап веднага разпозна походката на по-дребния. Настръхна цял, дланите му се изпотиха. Когато чу гласа на мъжа, сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Рафик Азис беше в съседната стая, на не повече от три метра от него, с гръб към тайната врата!

— Мич, знам какво си мислиш — чу гласа на Айрини Кенеди в слушалката си. — Вероятността да успееш е много малка. Те са трима, а ти — сам.

Рап реши да не отговаря. За съжаление вече го беше направил веднъж. Втори път номерът нямаше да мине.

— Мога да ги избия всичките и да приключа с това веднъж завинаги — въздъхна.

— Или може да те убият и да провалиш единствения ни шанс да разберем какво става вътре — възрази Айрини.

— Няма да им позволя да ме убият — отвърна Рап. — Или поне няма да умра, преди да съм ги пратил и тримата в отвъдното.

В контролната зала в Ленгли Кенеди се обърна и погледна директор Стансфийлд.

— Железния, изчакай да обсъдим създалата се ситуация — каза спокойно директорът в микрофона. След това натисна едно копче на клавиатурата пред себе си и се наведе напред. Към него се приближиха генерал Кембъл, Кенеди и генерал Флъд.

— Вероятността да успее е много малка — първа заговори Кенеди.

— Изкушавам се да му позволя. От доста време се опитваме да отстраним Азис — каза Стансфийлд.

— Не знаем какво е положението вътре. Имаме и близо шейсет заложници. Предлагам да изчакаме — възрази генерал Флъд. — Ако не успее да убие и тримата, ще загазим.

В това време единият терорист се отправи към вратата.

Стансфийлд вдигна микрофона си.

— Мич, остани на позиция — каза строго. — Повтарям: остани на позиция.

В тайната стая Рап толкова силно стисна радиостанцията, че пръстите му побеляха.