Винс Флин - Власт

— Не съм съгласен — прошепна дрезгаво. — Имам три цели, застанали на метър и половина една от друга. — Рап погледна дисплея пред себе си. — С гръб към мястото, където се крия. Няма да е трудно да ги убия.

Този път се чу гласът на генерал Флъд.

— Контролна зала до Железния. Трябва да останеш на позиция. Това е последната ни заповед. Трябват ни очите и ушите ти вътре в сградата. — Генералът говореше твърдо. — Ще имаш възможност да го направиш, по-късно.

— Разбрано — отвърна Рап. „Следващия път — каза си наум — няма да ви питам!“

Ако разполагаше с повече хора, мъжът срещу него вече щеше да е мъртъв. Само че всеки боец му бе необходим.

— Ще я намеря… — пелтечеше Раджиб. — Обещавам!

Азис се замисли дали си струва да търсят жената.

Разрови купчината дрехи. Пистолетът на Хасан все още беше в кобура, а автоматът му беше на шкафчето в единия край на стаята. Кървавият нож беше захвърлен на пода.

— Това същата жена ли беше, която Абу Хасан ме накара да върна тази сутрин? — попита остро.

— Да. Същата — поклати глава Раджиб.

— Познавам тази жена — обърна се Азис към Бенгази. — Срещнах я, когато идвах насам с онази свиня Ръс Пайпър.

Бенгази не отговори. Изведнъж Азис си спомни какво му беше казал Ръс Пайпър за нея.

— Бащата на тази жена е полицай от Чикаго. Това обяснява случилото се.

Взе пистолета и радиостанцията на убития. Автомата му хвърли на Раджиб.

— Искаш ли да намеря жената? — попита той.

— Не. Тя не може да ни навреди. На всички изходи има експлозиви. Ако се опита да излезе, ще умре.

Бенгази се изкашля глухо.

— Да? — обърна се към него Азис.

— Все пак мисля, че трябва да претърсим този етаж, както и третия — рече Бенгази. — Ще ни отнеме по-малко от двайсет минути.

— Добре, но действайте бързо.

На излизане от стаята Раджиб посочи убития си другар.

— Какво да правя с трупа? — попита.

— Остави го да изгние тук — отвърна Азис, без да се обръща.

В контролната зала в Ленгли се водеше оживен спор. Генерал Кембъл искаше да изпратят подкрепление от още двама души на групата в Белия дом. Вече знаеха, че Азис е донесъл голямо количество експлозиви и че ги е разположил на определени места в сградата. Преди да предприемат каквото и да било, тези бомби трябваше да бъдат обезвредени, до последната. За целта им бе нужна повече информация, а това означаваше, че трябва да вкарат в Белия дом някой с по-големи технически познания.

— „Тюлен 6“ разполага и с хората, и с оборудването за тази задача — каза Кембъл.

— Предпочитам да оставя Железния сам още известно време — заяви Стансфийлд.

— Не съм сигурен дали не трябваше да му разрешим да ги избие — продължи Кембъл.

— Щеше да е много рисковано — каза директорът на ЦРУ.

— Но рискът си струваше… Ако ни се удаде още един такъв шанс, не искам да го пропускаме.

— Значи… — Флъд се наведе напред — ти искаш веднага да пуснеш хората си срещу терористите.

— Да. — Кембъл погледна часовника си. — Почти един часът е. Слънцето ще изгрее след пет часа. Колкото по-рано имаме информация за положението вътре, толкова по-рано ще можем да реагираме. Ако разполагаме с двама тюлени като осигуровка на Железния, ще може следващия път, когато му се удаде възможност, да действа, без да се замисли, и да отстрани Азис.

Стансфийлд слушаше внимателно.

— В момента от крилото с личните помещения в Белия дом излизат трима много ядосани терористи. Уместно е да ги оставим да се поуспокоят, преди да започнем.

— Съгласен съм — отвърна Кембъл. — Току-що чухме, че имат намерение да претърсят втория и третия етаж, което смятат, че ще им отнеме около двайсет минути. Дори да дадем заповед на хората ни да тръгват, те ще влязат най-рано след половин час. Освен това те ще проникнат през мазето на трето ниво, а не на третия етаж.

— А Мич какво да прави? — попита генерал Флъд.

— Да остане на мястото си, докато Азис приключи с претърсването, после да слезе долу с асансьора.

— Звучи ми разумно — вметна Кенеди.

— Кажете на командир Харис да се подготви за действие — заговори генерал Флъд. — Но ще се намесят само след моята заповед. — Кенеди и Кембъл се върнаха на местата си. Флъд се доближи до Стансфийлд. — Това ще промени ли отношението на вицепрезидента по проблема?

— Не мога да отговоря със сигурност — отвърна Стансфийлд. — Изглеждаше убеден, че неговото решение е най-доброто. Имам чувството, че ще позволи всичко друго, но не и пряко нападение.