Винс Флин - Власт

Здравият разум му казваше, че мисията е по-важна от това, което става в спалнята. Професионалистът у него му нареждаше да остане в прикритието си, да не се намесва. Да се добере до Рафик Азис, беше по-важно! Но нямаше да послуша здравия разум.

В контролната зала в Ленгли всички очи бяха обърнати към мониторите. Малката камера за наблюдение вече работеше и в контролната зала получаваха картина. Техниците с помощта на Маркъс Дюмонд успяха да изчистят изображението. На екрана се появи фигурата на мъж, застанал на вратата на стая.

— Това не е ли спалнята на президента? — попита генерал Кембъл, без да откъсва очи от монитора.

— Така изглежда — отвърна Кенеди.

Зад мъжа на прага се появи профилът на втори човек. Кенеди веднага позна Рап.

— Защо се връщат? — възкликна Кембъл.

— Не знам — отвърна Кенеди.

— Имаме звук — обади се един техник.

— Включи го на високоговорителите — каза Айрини. Отначало чуха пращене, после звукът стана по-ясен. Чу се странен шум.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Флъд.

— Мисля, че беше писък — изрече Кенеди.

Мониторите показаха фигурата на мъж, който влачеше след себе си жена. Всички ахнаха.

— Веднага ме свържете с Железния по радиостанцията! — викна Кенеди. Познаваше Рап. Трябваше да го спре.

Автоматът MP 10 беше оставен на земята, мястото му зае „Берета“ със заглушител. Рап стисна оръжието с ярост.

Наложи си да се успокои. Гневът не води до нищо добро.

В главата му се оформяше решение. Жената в другата стая беше дъщеря на някого. Вероятно имаше съпруг и деца… Той не можеше да позволи това да се случи!

Портативната радиостанция издаде писклив звук и зелената й лампичка замига. Адамс посегна към слушалката, но Рап го спря.

— Не отговаряй.

Адамс бавно отдръпна ръката си. Командосът се пресегна и изключи радиостанцията, сетне се изправи и извади нож.

— Какво смяташ да правиш? — облиза устни Адамс.

— Ще ида да убия оня кучи син! — отвърна Рап. — Знам, че не трябва да го правя, но ще го направя.

Адамс преглътна.

— Добре — кимна и добави: — Искаш ли да ти помогна?

— Не! Оставаш тук! Само изключи светлината и отвори вратата.

Адамс угаси светлината. Не виждаше Рап, но го чу как се промуши през тесния проход.

Анна Райли отвори очи.

Отдясно идваше светлина. Тя изви глава и видя похитителя си. Мъжът беше съблякъл ризата си и вече разкопчаваше панталоните си. Райли се опита да стане, но не успя. Кошмарът се повтаряше.

Мич Рап спря до вратата на дрешника и се ослуша. Беше затворил очи. Искаше да свикне с тъмнината. Жената плачеше, мъжът се захили. Рап отвори очи и погледна оръжията в ръцете си. Щеше да използва ножа.

Натисна бравата внимателно.

Райли ридаеше.

Мъжът се надвеси над нея. Хилеше се истерично, отвратителният му дъх я удари в лицето. Притисна я под себе си и я зашлеви грубо.

Райли се опитваше да се бори, но силите я напускаха.

Вратата се отвори бавно. Рап видя мъжа, обърнат с гръб към него, да сваля дрехите си и да се качва на леглото. Мич направи крачка напред и бързо се огледа, за да се увери, че в стаята няма и други терористи. Пристъпи безшумно, като котка.

С два скока се озова до леглото. С рязко движение сграбчи мъжа за косата и изви главата му назад. С дясната си ръка заби ножа във врата му и рязко го изтегли назад. Острието се спря в гръбначния стълб, после го преряза. Абу Хасан дори не разбра какво му се е случило.

Рап издърпа безжизненото тяло и го остави да падне на пода. Сетне прибра ножа и протегна ръка към жената.

— Не викай. Трябва да побързаме! — Жената го гледаше с безумни очи. Опита се да прикрие гърдите си с ръце. Рап издърпа чаршафа и я загърна с него.

Нямаха никакво време.

— Чуй ме! Трябва да те изведа оттук. Ще те отнеса на безопасно място. — И протегна ръце.

Райли се дръпна като уплашено кученце.

— Всеки миг може да дойдат и други — каза Мич. — Трябва да те измъкна оттук. — Наведе се и внимателно промуши ръце под треперещото тяло. После я придърпа към гърдите си и се изправи. — Всичко ще бъде наред. — Прекоси бързо стаята и влезе в дрешника. — Милт, включи осветлението — прошепна тихо. — Стаята се обля от светлина, тайната врата се отвори.

Рап внесе жената вътре и я постави на пода. Отвори раницата си и извади малка аптечка. Подаде я на Адамс.

— Дай й вода и две хапчета от тези — посочи опаковка „Тиленол“. — Аз трябва да се върна.

Раджиб Касар погледна часовника си. Наближаваше полунощ, скоро трябваше да го сменят. В стаята имаше още двама терористи и Раджиб се обърна към единия. Мъжът му кимна, че може да тръгва. Всички искаха да се възползват от тялото на онази жена.