Винс Флин - Власт

Раджиб се засмя и три пъти разтвори длан към другаря си. Това означаваше, че ще му трябват петнайсет минути. Сетне излезе и с бърза крачка пое по коридора.

Рап затвори вратата на спалнята и погледна тялото. Нямаше смисъл да се опитва да го крие. Азис щеше да разбере, че един от хората му е изчезнал, и веднага щеше да предположи, че е убит. Трябваше да измисли нещо друго. Хрумна му една идея. Той взе ножа на терориста от купчината дрехи и вдигна тялото на леглото, като го обърна по корем.

С ножа на арабина направи няколко не много дълбоки рани в гърба му. Сетне заби ножа няколко пъти във врата и в гърдите на терориста. Кръвта попиваше в белите чаршафи. Накрая направи няколко разреза по предмишниците и по дланите на мъжа, за да изглежда, че са получени при борба.

Отстъпи крачка назад. Огледа пода около себе си, за да се увери, че няма кръв по подметките. След това отново свали трупа на пода. С всичката тази кръв по чаршафите планът му може би щеше да проработи.

Раджиб изкачи последните стъпала. Знаеше, че спалнята на президента е от лявата страна. Беше идвал тук предишната нощ. Блондинката беше хубава. Но с тази щеше да е по-добре. Беше опитала да им се противопостави. Раджиб се надяваше да не са я пребили, преди да дойде неговият ред.

Брадясалият терорист вървеше по коридора с усмивка на лицето и с автомат „Калашников“ през рамо.

Рап продължаваше да се рови в дрехите на арабина. В защитната му жилетка намери радиостанция и я приближи към ухото си. В момента не се чуваше нищо. Имаше намерение да я вземе, но това щеше да озадачи Азис, щяха да сменят честотата и щяха да се усъмнят дали жената е действала сама.

Остави радиостанцията и погледна часовника си. Откакто беше излязъл от дрешника, бяха минали четири минути и двайсет и три секунди. Изведнъж чу стъпки. Някой идваше. С един скок се озова в дрешника. След секунди вратата на спалнята се отвори.

Айрини се бе отказала да се свърже с Рап. Не сваляше очи от монитора. Всички мълчаха.

— По дяволите! Това хлапе не е на себе си! — наруши тишината Флъд.

На екраните Рап се шмугна в дрешника. Вратата на спалнята се отвори и в президентската спалня влезе мъж, облечен в камуфлажна униформа. Той замръзна на място, после се обърна рязко. Стаята се обля от силна светлина. Мъжът извади радиостанция и закрещя нещо.

На последния етаж на обитавана от плъхове и наркомани сграда в Югоизточния район на Вашингтон мъж с бяла коса и татуировки по ръцете работеше съсредоточено. Наближаваше полунощ.

Прозорците бяха заковани с дебели дъски. Вратата също беше подсилена. Имаше и няколко наскоро поставени брави.

Рафик Азис беше наредил на белокосия да намери сигурна сграда още преди няколко месеца. Салим Русан — пиколото, което от пет месеца работеше в хотел „Вашингтон“, мъжът, който беше прострелял агентите на покрива на Белия дом, се бе справил блестящо с тази задача.

Русан вече не беше извън подозрение. Властите разполагаха със снимката му от документите на хотела. Затова не беше виждал дневна светлина, откак бе влязъл в апартамента вчера сутринта. Всичко това беше предвидено от Азис. Лидерът на групата беше особено прецизен по отношение на детайлите и затова беше дал на Русан само два пълнителя. Имаше други планове за него.

След като беше изстрелял всичките двайсет патрона, Русан беше оставил пушката и беше избягал по едно от стълбищата. Взе метрото на Двайсета улица и десет минути по-късно вървеше по улиците на Анакостия. Беше сменил униформата от хотела с бейзболна шапка на „Чикаго Булс“ и кожено яке.

В апартамента всичко беше готово. Плъховете бяха изгонени, бяха донесени най-необходимите неща. Повечето от покупките бяха платени в брой. Всички вещи — спален чувал, два стола, маса, прибори и съдове за хранене, бяха предназначени за къмпинг. Малък генератор осигуряваше ток за телевизора, радиото и осветлението. В две хладилни чанти имаше храна и вода, които щяха да му стигнат поне за пет дни. Съмняваше се, че ще му се наложи да използва всички запаси. Утре отново щеше да се върне сред хората и да подготви следващата специална изненада.

Погледна часовника си. Той беше направил всичко, което му беше заръчал Азис. Беше обръснал брадата си, като беше оставил само мустаците си и малка козя брадичка, беше подстригал косата си съвсем късо и я беше боядисал в бяло. Беше боядисал и веждите, мустаците и брадата си. Направи фалшив белег на дясното си ухо. Накрая си сложи няколко татуировки по ръцете, една от които — розов триъгълник с надпис: „Общество на хомосексуалистите“. Не се чувстваше съвсем удобно с новия си външен вид. Не понасяше обратните, но идеята не беше негова. Когато Азис наредеше нещо, трябваше да се изпълнява.