Винс Флин - Власт

Рап също се усмихна.

— Какво правите в Белия дом?

— Репортерка съм.

„По дяволите!“, възкликна наум Рап.

— За кого работите? — попита.

— За Ен Би Си. Днес бях за първи ден на работа.

— Прекрасно начало! — вдигна вежди Мич.

— Няма съмнение — поклати глава тя.

— Къде ви държаха след отвличането?

— В стаята за отдих за журналисти.

Рап погледна Адамс.

— Точно там си мислех, че ще ги затвори — рече по-възрастният мъж. — Няма прозорци и е достатъчно голяма.

Рап се притесняваше дали Азис ще държи всички заложници заедно, или ще ги раздели на групи. Това зависеше от разположението на помещенията и от броя на терористите. Тъй като разполагаше с ограничен брой хора, Азис беше предпочел да затвори всички в едно помещение.

— Всички заложници ли бяха в стаята за отдих?

— Да. — Райли вдигна рамене. — Поне така си мисля.

— Колко бяха?

Репортерката прехапа долната си устна и се замисли.

— Не знам… — отвърна. — Осемдесет… или сто… или сто и двайсет… Не знам.

— Трябва да си спомните. Много е важно. Не е необходимо да отговаряте веднага.

— Ще се опитам — кимна Райли.

— Видяхте ли агенти от Тайните служби? При вас ли ги държаха? — Рап бе предположил, че най-малкото, което ще направи Азис, беше да отдели агентите.

— Не знам. Когато започна тази история, аз бях на работа само от петнайсет минути. Не знам как изглеждат!

— Не е необходимо да ги познавате лично, за да разберете, че са агенти. Всички са късо подстригани, с атлетични фигури… Изпъкват в тълпата. — Рап я погледна изпитателно. — Хайде, нали сте репортерка. — После добави с усмивка: — Би трябвало такива неща да ви правят впечатление.

— Не си спомням да съм виждала такъв човек сред нас.

— А военни? — попита Милт Адамс.

Райли веднага поклати глава.

— Не, нямаше униформени.

Рап кимна одобрително. Азис или беше преместил военните в друго помещение, или ги беше избил. Доколкото познаваше Азис, последното беше много вероятно.

— Колко терористи видяхте?

Райли затвори очи за момент.

— Мисля, че видях шестима. Сигурна съм, че видях водача им. Някакъв принц или нещо подобно. Всъщност го срещнах тази сутрин, преди да започне всичко. Слезе от една лимузина заедно с Ръс Пайпър. Ръс е стар приятел на семейството ми. — Райли замълча. — Не съм го виждала, откакто ни задържаха. Надявам се, че е добре.

— Водачът им не е принц — рече Рап. — Казва се Рафик Азис.

— Който и да е, знам, че е лош човек. Зъл! Застреля един мъж, защото поиска одеяла и храна. Просто вдигна пистолета без предупреждение и го застреля.

— Такъв е… — промълви Рап. После погледна часовника си. — Е, госпожице Райли, ще продължим разговора си по-късно. Трябва да се погрижа за нещо.

— Можете да ме наричате Анна.

— Добре, Анна. Не знам колко още ще трае това, но ще се върна след един час или дори по-скоро. Милт ще остане с теб, не се притеснявай.

Рап взе малката раница и я закачи на кръста си. Отново обърна бейзболната си шапка с козирката назад и сложи върху нея слушалките и микрофона си. Не се чуваше никакъв звук, така че той изключи малката радиостанция и тръгна към вратата.

— За кого работиш, Мич? — извика след него Райли.

— За пощите — намигна Рап. — Ще продължим интервюто по-късно. Наглеждай Милт!

Претърсването на втория и третия етаж беше отнело почти двайсет и пет минути. Тримата мъже работеха съсредоточено, като винаги оставаше един, който да прикрива другите двама. Азис беше сигурен, че ще я намерят — свита и трепереща от страх — в някой килер. Явно се беше излъгал.

Слизаха от третия етаж. Азис вървеше най-отпред. Мислеше за това — какъв проблем е, че не може да отиде от едната част на сградата до другата, без да излезе на открито. Ако беше успял да сгащи президента още в кабинета му, нямаше да има проблем. Ако обаче искаше американците да изпълнят всичките му искания, трябваше да измъкне Хейс от бункера. А това зависеше от дребния касоразбивач, подаръка му от Саддам.

Азис внезапно спря и се обърна. Бенгази и Раджиб едва не се блъснаха в него. Бяха уморени, реакциите им бяха забавени.

— Реших, че има и още нещо, което трябва да проверим, докато сме на този етаж — каза Азис.

Двамата мъже се отдръпнаха и той тръгна обратно. Влезе в мазето на първо ниво и огледа тъмния коридор. Сетне продължи към мазето на второ ниво. Там също се огледа.

Когато стигнаха до трето ниво, Азис посочи вратата и се обърна към Раджиб.