Винс Флин - Власт

По-младият, Крафт, водеше. Сам беше пожелал.

Сблъскаха се с проблема, с който се беше сблъскал и Рап. Колкото повече се приближаваха към Белия дом, толкова по-трудна ставаше радиовръзката.

Крафт се радваше, че се е сетил да си сложи налакътници и наколенки. По себе си имаше към петнайсет килограма оборудване, зад гърба си влачеше още толкова.

Движеха се безшумно. Не знаеха колко са напреднали, но на Крафт му се струваше, че наближават края. Изведнъж спря и погледна зад себе си. Мракът бе непрогледен. Чуваше само дишането на партньора си. Крафт реши да разбере къде точно се намират. Извади пистолета, на който беше закрепен лазерен мерник, насочи го напред и видя, че краят на шахтата е на не повече от седем метра от него.

Азис посегна към бравата и погледна Бенгази. Той кимна в знак, че е готов. Азис отвори вратата и Бенгази нахлу вътре с насочен автомат. Помещението беше пълно със скъпо оборудване. От мястото, където беше вратата, надолу към циментовия под на котелното водеха три стъпала. Отдясно идваше бледа светлина. След бързия оглед Бенгази потърси опипом още ключове за лампи. Около вратата не намери нищо, но малко по-надолу, край стъпалата, се виждаха няколко ключа. Той ги натисна и ярка светлина обля помещението.

Азис му даде знак да тръгне напред и бавно слезе по стъпалата. И двамата мълчаха. Бенгази познаваше Азис от доста време и сега можеше да каже, че е уплашен.

Азис все още не знаеше какво точно търси. Беше изнервен. Когато си имаш работа с ЦРУ, не е трудно да развиеш параноя.

Очите му не спираха да шарят наоколо и да търсят отвор на тръба или капак на шахта. Колко голяма трябва да е била отходната тръба в Амстердам? Съмняваше се, че в Белия дом има толкова широка тръба, че през нея да се провре човек.

Оглеждаше под един от по-малките котли, когато чу леко изсвирване. Изправи се и погледна към Бенгази, който сочеше нещо с цевта на автомата си.

Азис се загледа към металната тръба, стигаща до някакво устройство в единия край на помещението. Ослуша се. Стори му се, че вижда някаква светлинка. Пристъпи към тръбата.

На четири метра от него Бенгази отчаяно му направи знак да се върне, но Азис не му обърна внимание. Когато застана под тръбата, чу шума. Сякаш вътре тичаха плъхове.

Азис отстъпи, вдигна автомата си и го насочи към отвора.

Изстреля девет куршума. Замириса на барут, гилзите изтропаха по циментовия под. Ушите им забучаха.

Азис не помръдваше. Стоеше, взрян в дупките, които току-що беше направил в тънката ламарина. Известно време не се случи нищо. После изведнъж дупките сякаш започнаха да се изпълват с нещо тъмно. Първата капка полетя надолу и падна на пода. Без да се двоумят, Бенгази и Азис се отдръпнаха назад и засипаха тръбите с откоси.

Апартаментът беше хубав. Майка му го бе обзавела. Беше поръчала най-модерни мебели. Луксозното жилище с две спални в „Адамс Морган“ му излизаше по хиляда и деветстотин месечно, но си струваше. Сега, след като бе станал известна фигура, трябваше да се забавлява. Апартаментът се намираше близо до най-хубавите нощни заведения в града, жени не липсваха, а и не беше далеч от службата.

Далас Кинг седеше до кухненската маса с чаша кафе в ръка. Чакаше емисията новини в седем по Си Ен Ен. Отпи от кафето и погледна към спалнята. През открехнатата врата видя изящното бедро на красивата си азиатска гостенка Ким. След като приключи срещата му с Шийла Дън, той се беше преместил на бара за още една чаша вино. Някой вероятно беше обяснил на дамата кой е, защото тя беше започнала да го разпитва за кризата. Кинг разказа само някои неща, като не забрави да наблегне най-много на мястото си като съветник на вицепрезидента и не пропусна да се оплаче от напрежението и стреса. Накрая й беше казал колко много иска да бъде с нея. Малко след полунощ я доведе в апартамента си.

Докато отпиваше от кафето, рекламите свършиха и включиха студиото. Кинг усили звука. На екрана трепкаха пламъчетата на свещи. През нощта в знак на солидарност петдесет хиляди души бяха направили шествие от Мемориала на Линкълн до Капитолия. После отново показаха тълпи хора, които се опитваха да минат през полицейските заграждения и да се доберат по-близо до Белия дом. Тези кадри бяха последвани от демонстрации, на които палеха американското знаме, в Ивицата Газа, на Западния бряг, в Багдад и в Дамаск.

— Ако продължават да правят подобни неща — поклати глава Кинг, — ще се наложи наистина да ударим сградата.